Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Повечето видове ловни хрътки не биха проследили върколак или какъвто и да е превръщач.
Започват да се присвиват, да вият, скимтят и да се държат странно. Цялото им поведение казва на ловеца: „ Действаш сам" - казах.
- Знам че кучетата не ни обичат, но не знаех че е толкова много.
- Зависи от породата на кучето, но повечето кучета не искат да се замесват с вас, момчета. Не мога да кажа, че ги обвинявам.
- Значи да отидем до кучкарника и да изберем куче, не е възможна опция.
- Закова проблема право в десетката.
- Добре, искаше ли да кажеш и нещо друго? - попита и пак се ухили.
- Да, може ли върколак във вълча форма да проследи този убиец?
Джейсън се замисли. Лицето му отново беше сериозно.
- Вероятно, но не мисля, че полицията би го одобрила. И те не ни харесват много.
- Вероятно няма, но ще пусна мухата на Зербровски, когато се обади.
- Сигурна си, че ще се обади?
- Да.
- Защо?
- Защото имаме две мъртви жени и вероятно всички медии знаят.
- Ако гледаше телевизия, четеше вестници понякога или дори слушаше радио, можеше и да знаеш тези неща - отбеляза Джейсън.
- Вероятно си прав, но има натиск този случай да се реши, а и още невинни животи са изложени на опасност. Зербровски ще се обади, защото нямат никакви следи, иначе нямаше да арестуват теб. Ако Долф имаше по-обещаваща следа, дори и полудял, какъвто е, нямаше да тормози теб или мен.
- Сигурна ли си?
- Той е най-вече ченге. Ако имаше какво друго да преследва, щеше да е там, преследвайки го, а не да си губи времето с теб.
- Не знам, Анита, днес не видях да е останало много от ченгето. Изглеждаше като човек, който е позволил личните му проблеми да засенчат всичко останало.
Щях да споря, ако можех, но нямаше как.
- Ще спомена идеята пред Зербровски, ако се отчаят достатъчно, може и да се навият.
- Колко отчаяни трябва да са?
Вкарах джипа в паркинга пред „Цирка".
- Още две тела, може би три. Да използва върколак, за да проследи върколак, може и да пасне на чувството за хумор на Зербровски, но проблемът ще е да накара шефовете да се съгласят.
- Още две жени, може би три, Исусе, Анита, защо не пробват отчаяните мерки, преди нещата да станат толкова зле?
- Полицаите са като повечето хора, Джейсън, не обичат да мислят извън обичайните рамки.
Да използват върколак във вълча форма, като вид свръхестествено гонче е доста извън границите на обичайното.
- Може би, - каза той - но аз надуших какво имаше горе, Анита. Толкова много кръв, толкова много месо. Едно човешко същество не трябва да бъде редуцирано само до месо и кръв.
- Не сме ли всички само ходеща храна? - опитах се да прозвучи като шега, но
Джейсън изглеждаше обиден.
- Ти, по-добре от всички хора, би трябвало да знаеш отговора на това.
- Може би - казах, чувствайки как собствената ми усмивка се изплъзва. -Добре, съжалявам, не исках да те обидя, но прекалено много превръщачи са ме заплашвали през годините, за да имам някакви илюзии къде стоя в хранителната верига. И все още има ужасно много превръщачи, които си мислят, че са върха й.
- Не вярвам в тези радикални лайна, че сме върха на еволюционната стълбица - каза
Джейсън, - ако наистина ние сме върха на еволюцията, защо сме наоколо от хилядолетия и въпреки това вие, хората, ни превъзхождате по брой и обикновено успявате да ни очистите?
Паркирах близо до задната врата и изключих двигателя. Джейсън отвори вратата си, но докато слизаше каза през рамо:
- Не се заблуждавай, Анита, обикновените хора, убиват повече от нашите, отколкото ние някога ще убие от тях. - Усмихна се, но не весело. - Убиват и от своите повече, отколкото ние убиваме от тях. - После продължи през паркинга. Повече не се обърна. Бях обидила Джейсън. До този момент не бях сигурна дали беше възможно да го обидиш. Или порастваше, или аз бях станала по-недипломатична. След като реално не можех да стана по-малко дипломатична от обикновено, значи Джейсън порастваше. За пръв път от много време се зачудих, дали винаги щеше да е доволен от позицията си на домашен вълк и аперитив на Жан-Клод. И стриптизьор също. Не можеш да се събличаш и да храниш вампирите вечно, нали?
41
Боби Лий ме посрещна на вратата. Висок, светлокос и почти лъскав в сравнение с полуосветения склад зад него. Но настроението му не беше блестящо.
- От полицията трябваше да ми разрешат да остана с теб.
- Не смятам, че повярваха на твърденията ми, че съм упълномощила всички ви.
- Просто трябваше да кажеш, че сме твоя охрана.
- Ще го направя следващия път, Боби Лий. - Докато се спускахме по почти безкрайните стъпала, които водеха от склада към по-ниските части на „Циркът на прокълнатите", му разказах какво съм разбрала в полицията. Стъпалата бяха достатъчно широки, за да могат четирима човека да вървят един до друг, но самите стъпала бяха поставени странно, сякаш това, за което първоначално са били издълбани, не е било човек. Със сигурност не са били направени за двукраки.