Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Днес може би трябва да дам малко кръв за теб.
И двамата с Хенри сме нулева група. Аз кимам и пак повръщам. Постоянно даваме кръв, на него му се е налагало да му преливат два пъти, на мен — три пъти, при това единия път огромни количества. Към минута седя, после се изправям с леко залитане. Хенри ме хваща. Аз си избърсвам устата и си измивам зъбите. Хенри слиза долу да прави закуска. Изведнъж ми се прияждат неудържимо овесени ядки.
— Овесени ядки! — провиквам се към долния етаж.
— Добре!
Заемам се да се реша с четката. Отражението ми в огледалото ме показва розова и отекла. Мислех, че бременните греят. Аз изобщо не грея. Както и да е. Пак съм си бременна и само това има значение.
Четвъртък, 19 април 2001 година
(Хенри е на 37 години, Клер — на 29)
Хенри: В кабинета на Еймит Монтагю сме за ултразвука. Двамата с Клер изгаряме от нетърпение да получим резултата от ултразвука, но същевременно сме и притеснени. Отказахме се от амниоцентезата, защото сме сигурни, че ще изгубим бебето, ако почнем да го ръчкаме с огромна дълга игла. Клер е бременна в осемнайсетата седмица. На средата: ако можехме да сгънем времето наполовина, като в теста на Роршах, гънката щеше да се падне точно по средата. Живеем със затаен дъх, страх ни е да издишаме въздуха, да не би заедно с него да изхвърлим преждевременно и бебето.
Седим в чакалнята заедно с други бременни жени и мъжете им, с майки с бебета в колички и с дечица, които току-що са проходили, тичат напред-назад и се блъскат в едно или друго. Кабинетът на доктор Монтагю винаги ме е потискал, защото тук сме прекарали много време в тревоги и в това да слушаме лоши новини. Днес обаче е различно. Днес всичко ще бъде наред.
Медицинската сестра ни вика по име. Ние се отправяме към кабинета. Клер се съблича и се качва на кушетката. Намазват я с крем и пускат скенера. Сестрата гледа монитора. Еймит Монтагю, която е висока и царствена и е френска мароканка, гледа монитора. Ние с Клер се държим за ръце. И също гледаме монитора. Малко по малко изниква образ.
Върху екрана се избистря синоптичната карта на света. Или на галактика, на водовъртеж от звезди. Или на бебе.
— Bien joué, une fille119 — оповестява доктор Монтагю. — Смуче си палеца. Много е красива. И е много голяма.
Двамата е Клер въздишаме от облекчение. Красивата галактика върху екрана си смуче палеца. Докато я наблюдаваме, тя си маха палеца от устата. Доктор Монтагю казва:
— Усмихва се.
Ние също се усмихваме.
Понеделник, 20 август 2001 година
(Клер е на 30 години, Хенри — на 38)
Клер: Бебето трябва да се роди след две седмици, а ние още не сме решили как да го кръстим. Всъщност почти не сме го обсъждали, избягвали сме суеверно въпроса, сякаш, ако дадем още сега име на бебето, фуриите ще го набележат и ще започнат да го изтезават. Накрая Хенри носи вкъщи книга, озаглавена „Речник на личните имена“.
Лежим на леглото. Само 8:30 вечерта е, но аз съм без капчица сили. Лежа на една страна, коремът ми образува полуостров, с лице към Хенри съм, който се е подпрял на лакът и е оставил речника по средата между двамата. Споглеждаме се и се усмихваме притеснено.
— Някакви предложения? — пита Хенри, докато разлиства книгата.
— Джейн — отговарям аз.
Той прави кисела физиономия.
— Джейн ли?
— Така наричах всичките си кукли и плюшени играчки. Всички до последната.
Хенри намира името.
— Означава „Дар Божи“.
— На мен ми харесва.
— Дай да измислим по-необикновено име. Например Ирет. Или Джодота. — Той прехвърля страниците. — Ето ти едно хубаво име: Лулолулуа. „Перла“ на арабски.
— Защо да не я наречем Перла?
Представям си бебето като бяла седефена топка.
Хенри прокарва пръст надолу по колоните.
— И така: (лат.) вероятно от perula120, за най-ценената разновидност на този продукт на заболяване.
— Уф! Какво й има на тази книга?
Вземам я от Хенри и колкото да се посмеем, проверявам „Хенри“.
— Старогермански — повелител на дома, господар на жилището.
Той прихва.
— Провери „Клер“.
— Това е поредната разновидност на „Клара“ (лат.), „сияйна“, „бляскава“.
— Хубаво — отбелязва Хенри.
Разлиствам книгата напосоки.
119
Добре изиграно, момиче (фр.). — Б.пр.
120
Малка круша (лат.). — Б.пр.