Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Тя се размърдва, очите й се отварят. Не е сигурна къде сме. Аз също.
Плисва ме неудържимо желание, копнеж да бъда свързан с Клер възможно най-силно, да бъда тук, сега. Целувам я съвсем леко, целувам я дълго, без да мисля за нищо. Тя е пияна от съня, вдига ръка към лицето ми и когато ме усеща такъв плътен, се събужда повече. Сега вече присъства, прокарва длан надолу по ръката ми, милувка. Махам внимателно и бавно чаршафа от нея, за да не събудя другото си Аз, което Клер все още не забелязва. Питам се дали това друго Аз е потънало в непробуден сън, от който не може да се отърси, но решавам да не проверявам. Лягам върху Клер, покривам я изцяло с тялото си. Иска ми се да направя така, че тя да не може да се извърне, но сега Клер всеки момент ще погледне настрани. Докато прониквам в нея, ме поглежда и на мен ми се струва, че не съществувам, след миг обаче тя се извръща и ме вижда. Надава вик, но не силен, и пак се извръща към мен, както съм над нея, вътре в нея. После Клер си спомня, приема го, „доста странно си е, но какво пък“, и в този миг я обичам повече от всичко на света.
Понеделник, 12 февруари 2001 година
(Хенри е на 37 години, Клер — на 29)
Хенри: Цяла седмица Клер е в странно настроение. Разсеяна е. Сякаш вниманието й е приковано към нещо, което вижда само тя, сякаш получава някъде дълбоко в себе си Божии откровения или се опитва да разчете наум сателитни трансмисии на руски тайнопис. Когато я питам какво става, тя само се усмихва и вдига рамене. Това изобщо не й е в стила и аз съм разтревожен, но веднага се отказвам да подпитвам.
Една вечер се прибирам от работа, поглеждам Клер и това ми е достатъчно, за да разбера, че се е случило нещо ужасно. Изражението й е уплашено и умолително. Тя се приближава и спира, и не казва нищо. Мисля си: някой е умрял. Кой ли е умрял? Татко? Кими? Филип?
— Кажи нещо — моля я. — Какво се е случило?
— Бременна съм.
— Как е възможно… — Но още докато го изричам, вече знам. — Спомних си.
За мен тази нощ е била преди години, но за Клер тя е само няколко седмици назад в миналото. Аз идвах от 1996 година, когато се мъчехме отчаяно Клер да зачене, а тя почти не се беше събудила. Ругая се за нехайството и глупостта. Клер чака да кажа нещо. Насилвам се да се усмихна.
— Защо изобщо се изненадвам.
— Да.
Още малко, и Клер ще се разплаче. Прегръщам я и тя се вкопчва в мен.
— Страх ли те е? — шепна в косата й.
— Ъхъ.
— Никога досега не те е било страх.
— Досега бях като обезумяла. Сега знам…
— Какво е.
— Какво може да се случи.
Стоим и мислим какво може да се случи. Аз се двоумя.
— Бихме могли да…
Не се доизказвам.
— Не. Аз не мога.
Така си е. Клер не може. Който се е родил католик, си умира католик. Казвам й:
— Може пък да е за добро. Щастлива случайност.
Клер се усмихва и аз разбирам, че тя го иска, че всъщност се надява седем да е щастливото ни число. На гърлото ми засяда буца и се налага да се извърна.
Вторник, 20 февруари 2001 година
(Клер е на 29 години, Хенри — на 37)
Клер: В 7:46 сутринта радиото върху будилника се включва и от Националното обществено радио ни съобщават тъжно, че някъде е станала самолетна катастрофа, при която са загинали осемдесет и шест души. Почти сигурна съм, че съм една от тях. Леглото откъм страната на Хенри е празно. Затварям очи и съм върху тясна койка в каютата на презокеански кораб, който пори високите вълни. Въздишам и се добирам някак от леглото до банята. След десет минути още повръщам, когато Хенри надзърта в банята и ме пита дали се чувствам добре.
— Чувствам се страхотно. Не помня някога да съм била по-добре.
Той присяда на ръба на ваната. Лично аз предпочитам да нямам публика, точно сега.
— Да се притеснявам ли? Никога досега не си повръщала.
— Еймит каза, че е добре и е в реда на нещата да повръщам.
Така тялото ми признавало бебето за част от себе си, а не за чуждо тяло. Еймит ми предписа онова лекарство, което дават на хора с присадени органи.