Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Тогава той каза:
— Те искаха да ме унищожат… и загинаха.
И отново се разнесе рев, и отново стихна под натиска на ръката.
Той каза:
— Те искаха да ме унищожат, защото не им харесваха моите дела. На вас харесват ли ви?
Рев и тишина.
Той каза:
— Ще ви обясня какво съм намислил да направя сега. Намислил съм да построя болница. Най-голямата и най-хубавата в света. Тя ще бъде ваша. Всеки болен и страдащ — бил той мъж, жена или дете — ще може да влезе през нейните врати, уверен, че за него ще бъде направено всичко, което е в рамките на човешките възможности. За да бъде излекуван. Да бъдат облекчени страданията му. Безплатно. Не по милост, а по право. Това е ваше право. Чувате ли? Ва-ше пра-во!
И отново рев.
Той каза:
— И това е ваше право — всяко дете да получи образование. Всеки престарял или негоден за работа да е задоволен, а не да проси милостиня. Всеки, който произвежда някаква стока, да може да я откара на пазара, без да затъва до главините в кал, без пътен налог. Къщата и земята на бедния да не се облагат с данък. Богаташите и големите компании, които печелят пари от нашия щат, да плащат справедлив дял на щата. И нито един от вас да не бъде лишен от надежда!
И отново рев. Когато той стихна, Ан Стантън, която ме държеше под ръка и се бе притиснала в мен под тежестта на тълпата, попита:
— Наистина ли смята да осъществи всичко това, Джек?
— Голяма част той вече е осъществил — отвърнах аз.
— Да — изкриви уста Адъм Стантън, — хвърля им кокали, за да ги подкупи на своя страна.
Не отвърнах — а и нямах време да измисля отговор, — защото горе на стълбата Уили продължи:
— Ще изпълня обещанията си. С божия помощ. Ще живея с вашата воля и вашето право. И ако някой дръзне да ми попречи в осъществяването на вашето право и вашата воля, ще го смачкам. Ще го смачкам ей тъй! — И той разпери ръце на височината на раменете и със замах удари десния юмрук в лявата длан. — Ей тъй! Ще го размажа! И няма да гледам къде бия! Бедро, таз, пищял, гръбнак, бъбрек, врат, челюст, слънчев сплит — ще млатя, където ми падне. И с каквото ми падне.
И докато гърмеше ревът на тълпата, аз се наведох до ухото на Ан и извиках:
— И ще го направи, да знаеш.
Не зная дали Ан ме чу, защото се беше захласнала в човека горе на стъпалата, който сега се накланяше напред към множеството и говореше с облещени очи:
— Да, ще го размажа! Ще го накълцам със сатър!
И той разпери ръце над главата си, при което ръкавите на сакото се смъкнаха и се показаха ръкавелите, и закрещя:
— Дайте ми сатъра!
И тълпата ревна.
После запуска бавно ръце, искайки тишина.
И каза:
— Вашата воля е моята сила. — А след малко: — Вашата нужда е моята справедливост. — И после: — Това е всичко.
Той се обърна, тръгна бавно към високия портал на Капитола и се скри в тъмнината. Сега ревът гърмеше още по-силно от преди и се носеше на вълни във въздуха, разтърсвайки го, и аз усетих как разтърсва и мен, как и в мен се надига вълна и напира като кръв и победа. Докато ревът се носеше, аз не можех да откъсна поглед от големия портал, в чиято тъмнина той изчезна.
Ан Стантън ме теглеше за ръкава. Попита ме:
— Ще изпълни ли всичко това, Джек?
— Дявол знае — отвърнах и долових злоба в гласа си. — Отде мога да знам аз?
Адъм изкриви уста и каза:
— Справедливост! Той и справедливост!
Изведнъж, само за частица от секундата, изпитах омраза към Адъм Стантън.
Казах им, че се налага да си вървя, което беше вярно, и си запробивах път през тълпата към полицейския кордон. После заобиколих Капитола и през задния вход влязох при Шефа.