Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Чуха се протестиращите възгласи на останалите, но Перез вдигна ръка.

— Стига, момчета. Човекът е прав — пък и вие сте миньори. По-добре да направим нещо, отколкото да издъхнем така.

Сташ се поклони иронично на Джек и му направи път към вратата.

Джек зае позиция и с първия изстрел я разби. Когато въздухът се прочисти, оказа се, че стои в прах до колене.

— Божичко мили! — възкликна някой в слушалките.

Но Джек вече беше в основата на срутването, което запълваше нагоре шахтата докъдето можеше да види. Той хвърли поглед на индикаторите. Все още не показваха червено — засега. Със сигурност запасите му от енергия се топяха бързо, а и шлемът нямаше откъде да ги попълва. Освен това костюмът черпеше по-голямо количество заради Амбър.

— Хайде, давай — подкани го тя.

Джек се промуши през отвора.

— Чакай малко — рече й. — Можем да останем заровени под този камънак.

— Вече сме заровени, по един или друг начин — отвърна тя безгрижно. — Каква е разликата?

— Права си. Дай воля на фантом.

— Какво? Ох — усети се, че останалите ги чуват, и млъкна.

Но в същия миг в ума му изригна фонтан от дълго сдържана сила и енергия. Проклет да е, ако позволи да бъде заровен на дъното на някаква асансьорна шахта! Проклет да е ако животът му завърши тук с хленчене!

Включи оръдията на пълна мощност и задейства реактивните двигатели. Отломките от камъни се разхвърчаха край него със силата и бързината на снаряди. Костюмът започна да се издига плавно нагоре, срещу реката от разтопени скали, която се спускаше в обратна посока. Радиостанцията предаваше изумените възклицания на миньорите, които се придвижваха на известно разстояние зад него и разчистваха останките.

Скоро обаче костюмът заседна. Чуваше писъка и ръмженето на реактивните двигатели, достигнали предела на своите възможности заради удвоения товар. Продължи още малко нагоре, но този път се придвижваше на пресекулки. Когато вдигна глава, Джек зърна над себе си скален покрив. Изстреля един залп, превръщайки го в разтопена магма.

— Божичко мили! — извика някой под него, когато Джек достигна следващото ниво.

— Подкрепям възторга ти, човече — обади се Свети Колин.

Намеси се и Перез:

— Хайде, хора, разчиствайте по-бързо, инак сме загубени! Мърдайте!

Ала Джек долавяше репликите им зад мъглата, с която го забулваше превъзбуденият фантом. Продължи да се издига нагоре. Още едно ниво. И още едно, с последни сили.

Амбър се притискаше към него. Тялото й трепереше, досущ като претоварения костюм.

— Джек — прошепна. — Какво означават тези червени линии?

— Нищо.

Прицели се отново, като този път се постара да постигне максимални поражения, вече сигурен, че повече възможности няма да има. Ракетните двигатели едва успяваха да ги задържат насред шахтата, но беше очевидно, че няма да могат да ги издигнат нагоре.