Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Шепот — на изненада и като предупреждение. Жените паднаха на колене и опряха чела в пода. Емико направи същото. Пак онзи мъж. Суровият. Онзи, който беше дошъл с Андерсън-сама. Емико се огледа за Андерсън-сама, с надеждата, че и той е тук, но не го видя никъде. Сомдет Чаопрая и приятелите му изглеждаха подпийнали и в настроение.
Роли скочи да ги посрещне и ги заведе в стаята за ВИП гости.
Каника прошепна в ухото ѝ:
— Побързай с водата, пружинке. Чака ни работа.
Емико едва не ѝ се озъби. Овладя се навреме. Би било лудост. Но все пак я погледна в очите и отправи мълчалива молитва към боговете за възможност да се разплати с Каника за всички унижения, на които я беше подлагала. Но първо трябваше да разбере къде се намира селото.
Стаята за ВИП гости беше пълна с мъже. И тук прозорците зееха, но вратата беше затворена и въздухът почти не помръдваше. Колкото до самото представление, то беше дори по-лошо от нещата, които Емико търпеше на сцената. На сцената Каника се придържаше към нещо като сценарий. Тук я развеждаше из стаята, представяше я на мъжете, насърчаваше ги да я пипат, да усетят колко гореща е кожата ѝ, казваше неща от сорта на: „Харесва ли ви? Смятате, че е гнусна кучка, нали? Само почакайте. Скоро ще видите нещо наистина гнусно.“ Големият шеф, телохранителите и приятелите му се смееха, обсъждаха я, щипеха я по задника, дърпаха гърдите ѝ, пъхаха пръсти между бедрата ѝ, всичките превъзбудени от новото развлечение.
Каника посочи масата.
— Качвай се.
Емико се покатери несръчно върху лъскавия черен плот. Каника ѝ се сопна, накара я да се разходи напред-назад по масата, да се поклони. После я накара да им покаже ситната си стъпка, насечената си пружинска стъпка, а междувременно алкохолът се лееше, част от момичетата влязоха и седнаха при мъжете, всички се смееха, обсъждаха я, а после, както си му беше редът, Каника я изнасили.
Накара я да легне на масата. Мъжете се струпаха да гледат, Каника го направи бавно, усилвайки натиска, първо раздразни зърната на гърдите ѝ, после плъзна изкуствения член между краката ѝ, разбуждайки отклика, който ѝ беше заложен генетично и който Емико не можеше да контролира без значение колко се бунтуваше душата ѝ.
Мъжете крещяха одобрително и все по-енергично. Окуражена и зачервена от възбуда, Каника надмина себе си. Клекна над лицето ѝ. Разтвори бузите на задника си и накара Емико да се включи. Тя се подчини, на което мъжете реагираха с бурен смях, а Каника не млъкваше:
— О, да, чувствам езика ѝ.
После:
— Харесва ли ти вкуса, пружинке мръсна?
Към мъжете:
— Харесва ѝ. На всички мръсни пружинки им харесва.
Още смях.
— Давай, мръсницо. Давай.
А после се смъкна още по-ниско, задушавайки я, принуждавайки я да удвои усилията си, унижавайки я почти до смърт. Ръката на Каника се присъедини към езика ѝ да усили удоволствието от нейното подчинение.
Емико я чу да казва:
— Искате ли да я видите? Заповядайте, моля.
Емико усети ръце да разтварят бедрата ѝ докрай, да я разкриват напълно. Пръсти зашариха по гънките ѝ, проникнаха в нея. Каника се смееше.
— Искате да я чукате? Моля. Дайте да ѝ хвана краката. Стисна глезените ѝ и ги дръпна нагоре и настрани.
— Не — прошепна Емико, но Каника беше неумолима. Разтвори краката ѝ докрай.
— Бъди добра пружинка. — Настани се отново върху лицето ѝ, обличайки унижението ѝ в думи: — Ще смуче всичко, дето ѝ го сложите в устата — каза тя и мъжете се разсмяха. А после седна върху лицето ѝ. Емико не виждаше нищо, само чуваше как Каника я нарича курва, кучка, гнусна пружинска играчка. Нищо повече от обикновен вибратор…
А после се възцари тишина.
Емико понечи да се раздвижи, но Каника я натисна със задника си, отделяйки я от околния свят.
— Не мърдай — каза ѝ.
А после:
— Не. Използвайте това.
Емико усети как мъжете хващат ръцете ѝ и ги притискат към плота на масата. Пръсти я ръчкаха, дълбаеха, пронизваха.
— Сложете ѝ малко олио — прошепна Каника с напрегнат от възбуда глас. Ръцете ѝ се стегнаха около глезените на Емико.
Влага по ануса, после натиск, студен.
Емико изстена жално. Натискът отслабна за миг, но после Каника извика:
— И вие наричате себе си мъже? Чукайте я! Вижте я как се гърчи. Вижте как се мятат ръцете и краката ѝ, като го вкарате! Накарайте я да ви изтанцува танца на пружинката.
Натискът се върна, мъжете я хванаха по-здраво. Емико не можеше да помръдне. Студеното нещо се притисна отново в ануса ѝ, проникна, разчекна я, изпълни я и тя извика.
Каника се изсмя.
— Точно така, пружинке, време е да си заработиш издръжката. Ще те пусна да станеш, когато ме накараш да свърша.