Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
И Емико отново започна да лиже трескаво, олигавена и задъхана като куче, отчаяна, а бутилката от шампанско влезе отново в нея, излезе, влезе дълбоко, изгаряйки я.
Мъжете се заливаха от смях.
— Глей как се мята само!
Сълзи избиха на очите ѝ. Каника ѝ крещеше, че не се старае достатъчно, а соколът, ако изобщо е имало сокол в Емико, ако изобщо е съществувал някога, вече беше мъртъв, провиснал безжизнено. Не му било писано да живее, да полети, да избяга. Роден е бил за подчинение. И Емико за пореден път си научи урока. Научи къде ѝ е мястото.
Цяла нощ Каника ѝ дава уроци за достойнствата на послушанието, а Емико я умоляваше, обещаваше ѝ да направи всичко, което поиска, стига болката и насилието да спрат, обещаваше, че ще слуша, че ще се подчини, че ще направи абсолютно всичко, стига да ѝ позволят на нея, пружинката, да поживее още малко. А Каника се смееше ли, смееше.
Станало бе много късно, когато Каника най-сетне приключи с нея. Емико седеше до една стена, изтощена, прекършена. Спиралата ѝ се беше разтекла. Отвътре беше мъртва. По-добре да си мъртва, отколкото да си пружинка, мислеше си тя. Гледаше тъпо как един мъж вади кофа и парцал да измие пода. В другия край на бара Роли си пиеше уискито и се смееше.
Мъжът с парцала се приближаваше бавно. Емико се зачуди дали няма да забърше и нея с другия боклук. Дали няма да я изнесе навън и да я захвърли на някое от уличните сметища, където да я намерят хората на Торния лорд. Би могла просто да си лежи там, на торището… захвърлена, както я беше захвърлил Гендо-сама. Защото тя си беше боклук. Сега вече го разбираше. Мъжът почистваше пода около нея.
— Защо не ме изхвърлиш? — изграчи тя. Мъжът я погледна стреснато, после сведе поглед към парцала си. И продължи да търка пода. — Отговори ми! — викна тя. — Защо не ме изхвърлиш? — Думите ѝ отекнаха в просторното помещение.
Роли вдигна глава и се намръщи. Емико си даде сметка, че говори на японски. Повтори казаното на тайландски:
— Защо не изхвърлиш и мен? И аз съм боклук. Изхвърли ме!
Чистачът се сепна и отстъпи назад със смутена усмивка.
Роли се приближи. Коленичи до нея.
— Емико. Стани. Плашиш чистача.
— Не ми пука.
— О, напротив. — Кимна към вратата на частната стая, където мъжете си почиваха, пиеха и си приказваха след груповото изнасилване. — Имам бонус за теб. Тези момчета са щедри с бакшишите.
— Дават бакшиши и на Каника, нали?
Той я измери с поглед.
— Не е твоя работа.
— Тройни бакшиши? А на мен даваш петдесет бахти?
Очите му се присвиха.
— Недей — предупреди я той.
— Или какво? Ще изхвърлиш Емико в метанов компостер? Ще ме дадеш на белоризците?
— Не ме изкушавай. И гледай да не ме ядосаш. — Стана. — Като приключиш със самосъжалението, ела да си вземеш парите.
Емико го гледаше тъпо как се връща на високото си столче пред бара и си поръчва питие. Хвърли ѝ поглед през рамо и каза нещо на Даенг, който се усмихна послушно и наля вода с лед в една чаша. Роли се обърна към Емико и ѝ посочи чашата. Пъхна под нея лилава банкнота. После надигна своята и спря да ѝ обръща внимание, сякаш не усещаше втренчения ѝ поглед.
Какво се случваше с момичетата на пружина, след като ги прекършат? Не беше чувала за момиче на пружина, което да е умряло. Случваше се господарите да починат, ако са стари. Но момичетата на пружина живееха. Всичките ѝ приятелки бяха живи и здрави. Живееха по-дълго от нормалните хора. Така и не беше питала Мидзуми-сенсей за това. Емико се довлече със залитане до бара. Облегна се на него. Надигна чашата с ледената вода. Роли ѝ побутна банкнотата.
Емико допи водата. Преглътна кубчетата лед. Усети студеното да я изпълва отвътре.
— Е, пита ли вече?
— За какво? — Роли редеше пасианс на бара.
— За пътуването на север.
Той я погледна, после обърна следващите три карти. Помълча, после каза:
— Това е мъчна работа. Не е нещо, дето да го уредиш за един ден.
— Пита ли?
Погледна я отново.
— Да. Питах. Белоризците не пускат никого да напусне града. Побеснели са заради убийството на Джайде. Когато ситуацията се промени, ще ти кажа.
— Искам да замина на север.
— Знам, каза ми вече. Изкарай достатъчно пари и ще стане.
— Изкарвам предостатъчно. Искам да замина сега.
Шамарът дойде бързо, но не я изненада. Беше бърз като за Роли, но не и за нея. Емико гледаше как ръката му се засилва към лицето ѝ, гледаше я със същата раболепна благодарност, която изпитваше, когато Гендо-сама я водеше на хубав ресторант. Ударът жилна бузата ѝ, после мястото изтръпна. Емико вдигна ръка, докосна с пръсти удареното, вкуси с наслаждение болката.
Роли я изгледа студено.