Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
38. Възторг и страдание
Вярна на обещанието си, Мейгрейт не излизаше от своята „килия“ в Шазмак. Хранеха я до насита, стаите бяха уютни, но се боеше. От Рулке, който я навестяваше често и я увещаваше да премине на негова страна, но повече от непреодолимото си влечение към карона. Искаше да му помогне, да стане негова партньорка, да легне с него. Боеше се и за Каран, която неминуемо щеше да я последва тук. Какъвто и избор да направеше, щяха да последват злини.
Би могла да си върне свободата, макар че я наоколо пазеха гашади, но не знаеше какво би правила после. Ако Рулке беше искрен с нея, значи мълвата за него беше лъжа. Въпреки това замислите му застрашаваха целия свят, а Фейеламор беше още по-голяма заплаха. Но ако Мейгрейт бездействаше или се опиташе напразно да стори нещо, можеше да стане и по-лошо.
Този следобед Рулке пак дойде в покоите й. Гледаше я неуверено и я изуми, като падна на колене пред нея.
— Мейгрейт, ти ме порази като мълния — промълви на един дъх, хванал ръката й. — Ние сме създадени един за друг. Но не намирам думи да ти кажа това, което изпитвам.
Неузнаваемото му държание я накара да почувства неловкост, каквато не бе преживявала — нали едва сдържаше същите копнежи.
— Ти сигурно си имал хиляди любовници.
— Да, лягал съм с някои жени — веднага призна той, — но се влюбих само веднъж, откакто дойдох в този свят. Тази връзка обаче беше неравна и завърши с трагична загуба.
— Разкажи ми!
— Когато Алсифър бе завършен, исках да го населя с деца от моя род. Но с коя да ги създам? Ялкара беше единствената жена от кароните на Сантенар, а за връзка с нея не можех и да помисля. Тя не би се любила с мен, ако ще от това да зависеше бъдещето на цялата ни раса. Оставаше една потомка на карони и аакими — доведохме и мелези при прехвърлянето. По-добре от нищо, аз обаче предпочитах децата ми да бъдат истински карони.
Съешавах се с жените от смесен произход, както някой стопанин развъжда кози от определена порода. И рожбите ни приличаха на истински карони, аз обаче не се заблуждавах. Не успях да пробия Възбраната, за да си доведа партньорка от Аакан. И тогава се прехласнах по жена измежду мелезите.
Не ни чакаше нищо добро, защото аз бях преживял цели епохи, а тя тепърва навлизаше в своята женственост. Въпреки всичко се сгодихме и тя беше готова да влезе в Алсифър и да седне до мен на трона. Но не било писано. Поквареният Съвет я превърна в примамка, за да ми заложи капан — техните така наречени Забранени опити. Напрегнах докрай силите си, но в края на краищата нито я спасих, нито запазих свободата си.
Тя знаеше със сърцевината на душата си, че Рулке й казва истината. Извършили са подлост спрямо него. Мейгрейт се взря в очите му и той попита:
— А ти какво искаш да направиш?
— Не знам. Но трябва да науча твоите замисли, за да обмисля ще се съюзя ли с тебе.
— Чула ли си за сказанието ми в Каркарон? Как ни прогониха коварно в пустотата и излязохме оттам толкова малобройни, че бяхме на ръба на окончателната гибел? Превзехме Аакан, а бяхме не повече от стотина, но се сдобихме със своя шанс да възродим расата си.
— Чух и не останах равнодушна.
Той се изправи, прекрачи от едната стена до другата, пак коленичи на пода и хвана ръката й.
— Мейгрейт, ще ти се доверя и от тебе ще зависи съдбата на нашите раси. Чуй сега и страшната истина. Знаеш ли колко са кароните?
— Предполагах, че на Аакан вече сте неизброими орди.
— Но ние не можехме да се размножаваме на онази планета! — отприщи се огорчението му. — Никога не сме били плодовити като коренната раса или фейлемите, дори аакимите. Нещо на Аакан беше несъвместимо с нас. Сега не наброяваме и сто души, а повечето сме преживели хилядолетия.
Малцина сме! Надеждата ни се преобрази в кошмар, новото ни убежище — в тъмница. Затова дойдохме на Сантенар. Нуждаехме се от свят, където да се плодим. Тази бе причината да се стремя към сътворяването на златната флейта. Наситено с рискове начинание, което обаче щеше да бъде оправдано, ако отворехме Пътя между световете, за да се преместим от Аакан. — И Шутдар ти открадна флейтата…
— С което сложи начало на бедите, връхлитащи ни и до днес. Възбраната ни закрепости на Сантенар — мен, Кандор и Ялкара. Как да възродим трима расата си, дори аз и Ялкара да не бяхме заклети врагове?
— Но защо?
— Прастара вражда между нашите родове, не ми се говори за нея. А останалите карони останаха в безизходица на Аакан, сигурно полека са губели жизненост и са се поддавали на отчаянието. Всяка моя постъпка, откакто съм на Сантенар — всяка! — беше крачка към една-единствена цел: да пробия Възбраната и да доведа другите карони тук. Да се спасим от изчезване.