Върховният повелител

Младият мъж се намръщи.

— Надявах се тук всичко да е по-лесно, но започвам да се съмнявам. Чувам, че Гилдията е на прага на война. Ще се изправим или срещу Акарин, или срещу сачаканските магьосници. И в двата случая никой не е сигурен, че ще спечелим.

Денил кимна.

— Може би си се присъединил към Гилдията в най-лошото възможно време, Фаранд. Но ако не го беше направил, пак нямаше да избегнеш борбата. Ако врагът завладее Киралия, Елийн скоро ще я последва.

— В такъв случай е по-добре, че съм тук. Предпочитам да помагам, отколкото да изкарам няколко спокойни месеца у дома. – Фаранд помълча, после въздъхна. – Имам само едно притеснение.

— Дем Марейн.

— Да.

— И аз се притеснявам за него – призна Денил. – Надявах се Гилдията да бъде по-милостива.

— Според мен борбата с вашия Върховен повелител е оказала влияние върху решението й. Гилдията е трябвало да забележи, че нейният водач владее черната магия. Но това не се е случило и те не искат да направят същата грешка втори път. Освен това трябваше да екзекутират Акарин, но не го направиха. Затова решиха да приложат закона в цялата му строгост върху следващия нарушител, за да докажат пред себе си и пред света, че няма да толерират подобни престъпления. – Фаранд се поколеба. – Не казвам, че всеки магьосник е наясно с това, а просто, че ситуацията е повлияла върху начина им на мислене.

Денил погледна към Фаранд, изненадан от схватливостта на младия мъж.

— Значи за всичко трябва да обвиняваме Акарин.

Фаранд поклати глава.

— Приключих с обвиненията. Намирам се тук, където по начало ми беше мястото. От мен се очаква да загърбя всякакви политически въпроси и това възнамерявам да направя. – Той се поколеба. – Макар да не съм сигурен дали щях да го направя, ако сестра ми не беше оправдана.

Денил кимна.

— Видяхте ли се, преди да си тръгне?

— Да.

— Как е тя?

— Тъгува, но децата ще я утешат. Ще ми липсват. – Той вдигна глава, когато гонгът обяви края на почивката. – Време е да вървя. Благодаря ви, че поговорихте с мен, Посланик. Ще се върнете си скоро в Елийн?

— Не твърде скоро. Разпоредителят Лорлън иска тук да останат колкото се може повече магьосници, докато той не разбере повече за Сачака.

— Тогава се надявам да поговорим отново. – Фаранд се поклони и се отдалечи с бърза крачка.

Денил го изпрати с поглед. Фаранд беше преживял толкова много и три пъти се беше изправял пред лицето на смъртта – чрез загубата на контрол, отровата и възможната екзекуция. И по някакъв начин беше успял да я приеме без негодувание.

Това бе истинско смирение. А и размислите му върху причината за екзекуцията на дем Марейн бяха интересни.

„Някой ден от него би излязъл добър посланик – помисли си развеселено Денил. – Ако има късмет”.

Магьосникът въздъхна, изправи се и тръгна да търси лорд Девин.