Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Тя се изправи и тръгна през езерото. Докато се приближаваше към водопада, водата ставаше все по-дълбока. Малко преди завесата Сония вече беше потънала до кръста, но усещаше как дъното започва да се издига нагоре.
Девойката пъхна ръка под тежките струи ледена вода. Събра смелост, направи крачка напред и коленете й се удариха в скала.
Зад водопада се беше образувала издатина, приблизително на височината на раменете й. Акарин седеше върху него, облегнат на стената, с кръстосани крака. Той й се усмихна.
— Тук е доста усамотено, но пък е тясно.
— И шумно – додаде тя. Изкатери се върху издатината, обърна се и се облегна на стената. Зелените и сини оттенъци на външния свят оцветяваха завесата от вода.
— Красиво е – каза Сония.
— Да.
Тя усети как пръстите му обхващат ръката й и погледна надолу.
— Студена си – каза той.
Той взе ръката й и притисна дланта й между своите. Докосването му я накара да настръхне. Тя го погледна и установи, че брадата му е пораснала доста. „Отива му – помисли си Сония. – А мокрите му дрехи не оставят кой знае колко на въображението”.
Той повдигна вежди.
— Защо ме гледаш така?
Тя сви рамене.
— Без причина.
Той се засмя и плъзна поглед по тялото й. Тя наведе глава и лицето й пламна, щом установи, че собствените й мокри дрехи подчертават фигурата й. Опита да се прикрие, но Акарин стисна здраво ръцете й. В очите му проблеснаха закачливи огънчета. Сония му се усмихна в отговор и той я притегли към себе си.
Всички мисли за времето, ичаните и сухите дрехи излетяха от главата й. Много по-важна беше топлата кожа на Акарин, звукът от дишането му, пламналото й тяло и колко добре се чувстваха, прегърнати върху издатината.
„И от магията има полза – помисли си тя. – Студеното, тясно място може да стане топло и уютно. Може да бъде премахната болката в уморените от ходене мускули. Само като си помисля, че някога исках да се откажа от нея само заради омразата си към магьосниците. Ако го бях направила, сега нямаше да съм с Акарин. Не, щях да живея в копторите, в блажено неведение, че могъщи магьосници се канят да нападнат страната ми. Магьосници, в сравнение с които Гилдията е въплъщение на добротата и смирението”.
Тя протегна ръка към падащата вода. Когато пръстите й докоснаха завесата, тя се раздели. През пролуката се виждаха дърветата, езерото... и една фигура.
Сония настръхна и дръпна ръката си.
Акарин се размърда.
— Какво има?
Сърцето й биеше ускорено.
— Край езерото има човек.
Акарин се надигна на лакът и се намръщи.
— Замълчи за момент – промърмори той.
До ушите им достигнаха приглушени гласове. Сония изстина. Акарин огледа внимателно водната стена и погледът му се спря върху една част от нея, където водата се разделяше, оформяйки цепнатина. Той бавно се надигна на колене и запълзя натам. Когато стигна цепнатината, се спря и се намръщи. После се обърна към нея и устните му прошепнала безмълвно: Парика.
Сония протегна ръка към ризата и панталоните си и бързо се напъха в тях. Акарин като че ли слушаше. Тя пропълзя до него.
—... нищо лошо. Просто исках да съм готова за завръщането ви – казваше смирено някаква жена. – Вижте, събрала съм бодливки и ядки тиро.
— Не трябваше да се отдалечаваш от Прохода.
— Рико остана там.
— Рико спи.
— Тогава накажете Рико.
Разнесе се звук от глух удар.
— Простете ми, господарю – проплака жената.
— Ставай. Нямам време за това. Не съм спал от два дни.
— Значи отиваме право в Киралия?
— Не. Не и преди да е готов Карико. А аз искам да си почина добре преди това.
Гласовете заглъхнаха. Сония различи две отдалечаващи се сенки. Акарин се отдръпна от завесата и пропълзя до нея. Тя усети как ръцете му я обгръщат и се облегна на гърдите му.
— Цялата трепериш – отбеляза той.
Сония си пое дълбоко дъх.
— Без малко да ни хванат.
— Да. Добре, че скрих ботушите. Понякога малко повече предпазливост не е излишна.
Сония потрепери. Магьосникът-ичани бе стоял на по-малко от двайсет крачки от тях. Ако не беше решила да се изкъпе и Акарин не беше открил нишата зад водопада...
— Той е пред нас – каза тя.
Акарин я притисна по-силно в обятията си.
— Да, но по всичко личи, че Парика е единственият ичани при Прохода. Освен това очевидно Карико възнамерява да нападне през следващите няколко дни. – Той въздъхна. – Опитах се да се свържа с Лорлън, но той не носеше пръстена. Не го е слагал от няколко дни.