Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Какво има?
Сачаканецът въздъхна.
— Акарин ме потърси. Помоли ме да ви обясня някои неща.
Сери примигна изненадано, след което посочи столовете.
— Да поседнем тогава. Донесъл съм храна и вино.
Такан се приближи до единия стол и седна на ръба му. Сери се настани срещу него, а Гол се шмугна в кухнята да потърси чинии и чаши.
— Нали знаеш, че убийците, които Акарин те нае да откриеш, са сачакански магьосници – започна Такан. – И знаеш, че Акарин и Сония бяха изпратени в изгнание за това, че са използвали черна магия.
Сер икимна.
— Убийците бяха бивши роби – обясни Такан, – изпратени от техните господари да шпионират Киралия и Гилдията – и ако им се удаде възможност, да убият Акарин. Техните господари са могъщи магьосници, известни като ичани. Те използват черната магия, за да черпят енергия от робите си – или своите жертви. Хората в моята страна наричат това висша магия, и законът не забранява употребата й.
— И тази магия ги прави по-силни? – попита Сери. Макар че знаеше това от Савара, той трябваше да се престори, че за пръв път го чува.
— Да. Акарин изучи черната магия в моята страна. Аз се върнах заедно с него в Киралия и той започна да черпи енергия от мен, за да се бори с шпионите.
— Ти си бил роб?
Такан кимна.
— Казваш, че тези убийци – шпионите – някога са били роби. Но те също са използвали черната магия.
— Били са научени на тайните на висшата магия, за да оцелеят по-дълго и да съберат информация за защитата на Киралия.
Сери се намръщи.
— Ако бяха свободни, щяха ли да продължат да изпълняват нарежданията на господарите си?
Такан заби поглед в пода.
— Робските навици умират трудно, особено ако си роден роб – каза тихо той. – А шпионите са се страхували от Гилдията почти толкова силно, колкото от ичаните. За тях е имало само два изхода: да се скрият в земята на врага или да се върнат в Сачака. Докато Акарин и Сония не бяха прогонени толкова зрелищно, повечето сачаканци вярваха, че Гилдията използва висшата магия. Всички предишни шпиони бяха избити. Сачака е изглеждала като по-безопасно място. Всички заплахи там са били познати. Но шпионите са знаели, че ичаните ще ги убият, ако се върнат без да са изпълнили мисията си.
Гол се върна, носейки вино, чаши и поднос, пълен с вкусни питки с месо. Едрият мъж предложи на Такан чаша вино, но прислужникът поклати глава.
— Сега ичаните знаят, че Гилдията не практикува висшата магия – продължи Такан. – Те знаят, че са по-силни. Водачът им, мъж на име Карико, от години се опитва да ги обедини. Сега вече го е постигнал. Акарин се свърза с мен тази сутрин и ми каза да ти предам следното: ичаните смятат да влязат в Киралия през следващите няколко дни. Трябва да предупредиш Гилдията.
— И магьосниците ще ми повярват? – попита Сери.
— Съобщението трябва да бъде анонимно, но получателят трябва да разпознае подателя по съдържанието. Акарин ми каза какво трябва да пише вътре.
Сери кимна, после се облегна назад и отпи от виното си.
— Какво знае Гилдията?
— Всичко, без последните новини. Магьосниците не вярват на нищо, но Акарин се надява, че ще се подготвят в случай, че всичко се окаже истина. – Такан се поколеба. – Не ми изглеждаш твърде разтревожен, че страната ти е изправена пред война.
Сери сви рамене.
— Напротив. Но не съм изненадан. Имах усещането, че нещо голямо предстои да се случи.
— И не се тревожиш?
— Защо? Това са магьоснически дела.
Очите на Такан се разшириха.
— Надявам се за твое добро наистина да се окаже така. Но когато ичаните свалят Гилдията и краля, те няма да позволят на обикновените хора да продължат да живеят така, сякаш нищо не се е случило. Онези, които не поробят, ще избият.
— Първо трябва да ни намерят.
— Те ще срутят всичките ви проходи и ще изравнят къщите ви със земята. Тайният ви свят няма да оцелее дълго.
Сери се усмихна при мисълта за Савара и нейните идеи за убиването на магьосници.
— Няма да ни намерят толкова лесно, колкото си мислят – рече мрачно той. – Не и ако зависи от мен.
Денил излезе от Университета и огледа оживения двор. Обедната почивка тъкмо започваше и наоколо бе пълно с ученици, които се наслаждаваха на лятната топлина. Той реши да последва примера им и да се разходи из градината.
Когато навлезе в сенчестите алеи, той се замисли върху разговора си с лорд Сарин. След като съдбата на заговорниците беше решена и Ротан бе поел към Сачака, Денил почти нямаше с какво да се занимава, затова бе предложил помощта си за строежа на новата Наблюдателница. Повелителят на алхимиците се изненада от предложението на Денил, сякаш напълно бе забравил за проекта.