Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Лорлън се намръщи.
— Съмнявам се. Никой няма да иска един черен магьосник за Върховен повелител. Не съм сигурен дори дали ще приемат Акарин обратно в Гилдията.
— Ами Сония?
— Тя не се подчини на краля. Ако той позволи приемането на някой черен магьосник в Гилдията, ще предпочете някой, когото може да държи под контрол.
Оусън се намръщи и погледна настрани.
— Значи Сония никога няма да завърши обучението си.
— Да. – В мига, когато го каза, Лорлън осъзна, че наистина ще стане така и се натъжи.
— Копеле – изсъска Оусън, надигайки се от стола си, но се сепна. – Съжалявам. Знам, че ви е приятел и все още изпитвате уважение към него. Но тя би могла да се превърне в нещо... невероятно. Знам, че не беше щастлива. Очевидно той бе виновен донякъде, но и аз не направих нищо.
— Не би могъл – каза Лорлън.
Оусън поклати глава.
— Ако знаех, щях да я отведа оттук. Без да я държи за заложница, какво щеше да постигне?
Лорлън наведе поглед към ръката си, към пръста, върху който се беше отпечатал пръстена.
— Да превземе Гилдията? Да убие вас и Ротан? Не се измъчвайте, Оусън. Не сте знаели, а и да знаехте, нямаше да можете да й помогнете.
Младият магьосник не каза нищо.
— Вече не носите пръстена – отбеляза внезапно той.
Лорлън го погледна.
— Не. Омръзна ми. – Жегна го безпокойство. Дали Оусън бе научил достатъчно за кръвните камъни, за да знае какво представляваше пръстена? Ако знаеше и си спомнеше, че Лорлън го е носил на пръста си през последната година и половина, той можеше да се досети, че Разпоредителят е знаел тайната на Акарин по-дълго, отколкото бе признал.
Оусън взе двете купчини писма и се усмихна накриво.
— Едва ли бихте желали да стоя тук и да оплаквам миналото. По-добре да свърша нещо полезно и да намеря куриери за тези писма.
— Да. Благодаря ти.
— Щом привърша, ще се върна.
Лорлън изпрати с поглед помощника си, който тръгна към изхода. Когато вратата се затвори зад гърба му, Разпоредителят отново погледна към ръката си. Толкова дълго бе копнял да се отърве от този пръстен, а сега отчаяно го искаше обратно. Той бе заключен на сигурно място в Магьосническата библиотека. Можеше да си го вземе по всяко време... Но дали беше така? Лорлън знаеше какво щеше да каже Болкан. Че е твърде опасно. И останалите Висши магове щяха да се съгласят.
Но дали Болкан и останалите трябваше да разбират?
„Естествено, че трябва. И са прави: твърде е опасно. Просто ми се искаше да знам какво става”.
Лорлън въздъхна и се върна към молбите и писмата на бюрото си.
Глава 26
Южният проход
Когато се приближиха до един от изходите от стаите на Сери, Гол се спря и погледна назад.
— Смяташ ли, че трябва да кажем на останалите крадци за тези магьосници?
Сери въздъхна.
— Не знам. Не съм сигурен, че ще ми повярват.
— Може би по-късно, когато имаш доказателства.
— Може би.
Едрият мъж започна да се изкачва по стълбата към капака в тавана. Отключи го и внимателно го надигна. Сери дочу гласове. Гол се измъкна навън и му даде сигнал, че е безопасно да излезе.
Сери се озова в малкия склад на пивница. На една маса седяха двама мъже и играеха на плочки. Те учтиво им кимнаха. Макар да бяха наети да пазят един от входовете към Пътя на крадците, те не знаеха, че той води към леговището на един Крадец.
Последвалият път бе кратък, но междувременно Сери спря при един пекар и няколко други занаятчии. Собствениците също не бяха наясно със самоличността на клиента си. Сери им зададе няколко обикновени въпроса за това дали са доволни от сделките си с „крадеца” и всички, с изключение на един, отговориха положително.
— Като приключим, прати някой да види какъв е проблемът с килимаря – каза Сери на Гол, когато отново се спуснаха в подземния проход. – Нещо не е доволен.
Гол кимна. Когато стигнаха крайната си цел, той пристъпи напред и отвори една тежка метална врата. В коридора зад нея седеше слаб мъж.
— Рен. Как е нашият гост? – попита Сери.
Мъжът се изправи.
— Само крачи напред-назад. Мисля, че нещо е притеснен.
Сери се намръщи.
— Отвори вратата.
Рен скочи и сграбчи една верига. Дръпна я и целият под се разтресе. Стената в дъното на коридора се плъзна встрани и разкри луксозно обзаведена стая.
Такан стоеше на няколко крачки от тях. Звукът от отварянето на вратата го беше предупредил за появата им. Той изглеждаше напрегнат и нетърпелив. Сери изчака вратата да се затвори зад Гол и едва тогава заговори.