Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Значи ще изчакаме Парика да влезе в Киралия и ще тръгнем след него?
— Или довечера ще се опитаме да се промъкнем край него, докато спи. – Акарин се поколеба за миг, след което я отблъсна леко от себе си, за да може да я погледне. – Крайбрежието не е далеч оттук. След това до Имардин са само няколко дни езда. Ако се съгласиш да тръгнеш оттам, докато аз...
— Не. – Сония се изненада от твърдостта в гласа си, – Няма да те изоставя.
— Гилдията има нужда от теб, Сония – каза твърдо той. – Няма да имат време да овладеят черната магия само от книгите ми. Трябва някой да ги обучи и да се бие заедно с тях. Ако и двамата минем през Прохода, могат да ни заловят и убият. А ако ти тръгнеш на юг, поне единият от нас може да стигне до Киралия.
Сония се отдръпна от него. Всичко това беше вярно, но въобще не й харесваше. Той започна да се облича.
— Ти се нуждаеш от силата ми – каза тя.
— Още един ден няма да има никакво значение. През последните няколко седмици по никакъв начин нямаше да мога да събера достатъчно сила, за да се изправя срещу ичани. Ще ми трябват десет или двайсет като теб.
— Няма да е само още един ден. От Прохода до Имардин са четири или пет дни път.
— Няма да имат никакво значение. Ако Гилдията приеме помощта ми, ще разполагам със стотици магьосници, от които да черпя енергия. А ако ме отхвърлят, така или иначе са обречени.
Тя бавно поклати глава.
— Ти си ценният за тях. Ти имаш познанието и уменията, и силата, която сме събрали. Ти трябва да тръгнеш на юг. – Тя го погледна и се намръщи. – Ако наистина е по-безопасно, защо не тръгнем и двамата на юг?
Акарин вдигна ризата си и въздъхна.
— Защото няма да стигна там навреме.
Тя го погледна.
— Значи и аз няма да успея.
— Така е, но ако аз се проваля, ти би могла с помощта на остатъците от Гилдията да си върнеш Киралия. Останалите Обединени земи няма да искат сачаканските черни магьосници за съседи. Те ще...
— Не! – възкликна тя. – Няма да стоя настрани, докато битката приключи.
Акарин навлече ризата през главата си, напъха ръце в ръкавите и се приближи до нея. Улови я за ръцете и я погледна в очите.
— Ще ми бъде много по-лесно да се изправя срещу ичаните, ако не ми се налага да се притеснявам какво биха могли да ти причинят в случай на провал.
Сония издържа погледа му.
— А мислиш ли, че на мен ще ми е лесно – рече тихо тя, – когато знам какво биха могли да причинят на теб?
— Ако тръгнеш на юг, поне един от нас ще е в безопасност.
— Защо не тръгнеш ти в такъв случай? – възрази девойката. – Аз ще остана и ще отстраня малкия ичански проблем на Гилдията.
Той стисна зъби, но после устните му се разтеглиха в усмивка и се изкиска.
— Не става. Трябва да дойда с теб и сам да се погрижа за това.
Тя се ухили, но лицето й бързо възвърна сериозното си изражение.
— Няма да те оставя да се биеш и да поемеш всички рискове сам. Ще се изправим заедно срещу тях. – Тя се поколеба. – Добре де, може би ще се опитаме да избегнем този, който ни очаква при Прохода. Убедена съм, че ще измислим нещо.
Купчината писма на бюрото на Лорлън се наклони застрашително. Оусън ги хвана тъкмо навреме, след което ги раздели на две купчинки.
— Забраната за мисловно общуване ще натовари доста куриерите ни – отбеляза младият магьосник.
— Да – съгласи се Лорлън. – И майсторите на писци. Сега сигурно ще хабя моите два пъти по-бързо. Още колко писма ни чакат за отговор?
— Това е последното – отвърна Оусън.
Лорлън въздъхна шумно и се захвана да чисти писеца си.
— Радвам се, че се върна, Оусън – каза той. – Не знам как щях да се справя без теб.
Оусън се усмихна.
— Нямаше да се справите. Не и след като на вашите ръце легнаха задълженията на двама Разпоредители и Върховния повелител. – Той се поколеба. – Кога ще избираме нов Върховен повелител?
Лорлън въздъхна. Досега беше избягвал тази тема. Просто не можеше да си представи някой друг, освен Акарин, в тази роля. Така или иначе накрая трябваше да изберат някой – и ако думите на Акарин се окажеха истина, това трябваше да стане по-скоро.
— След като вече се погрижихме за елийнските заговорници, кандидатите сигурно ще бъдат номинирани за следващия Съвет.
— След един месец? – Оусън се намръщи и погледна към купчината писма. – Не може ли да стане по-рано?
— Може би. Но никой от Висшите магове не е предложил да побързаме.
Оусън кимна. Тази сутрин изглеждаше твърде разсеян, отбеляза Лорлън.
— Какво те притеснява?
Младият магьосник го погледна и се намръщи.
— Ако историята на Акарин се потвърди, Гилдията ще му върне ли поста?