Тайната на Ботичели

Отново от майка ми научих какво се случва с враговете на управлението на баща ми. Тръгнах след нея през пищните зали на двореца, минахме през тайна вратичка и по тесни дървени виещи се стълби стигнахме до тъмницата, известна като „кладенците“ или поци — защото са под нивото на каналите, влажни и студени. Никога няма да забравя една от стаите — мрачен квадрат с три стълбички в средата, които отвеждаха единствено към груба въжена примка. Разходих се из всички влажни килии на прочутия затвор, където затворниците са под непрестанна охрана, защото ако някой тъмничар позволи на затворника си да избяга, заема неговото място и поема наказанието му. Засега обаче никой не бил избягал, както благоволи да ме уведоми майка ми с немалка доза перверзна гордост. Дребните престъпници били държани точно под покрива на двореца — в пиомбите или оловните килии, където силно нагретите оловни плочи превръщали живота им в ад. През летните месеци кръвта им завирала, а плътта им започвала да цвърчи, за да се подготви за адските огньове. Такива бяха решенията за непокорните във Венеция — по-горещо от огън и по-студено от лед. Не знаех коя от двете съдби е по-кошмарната. Докато слушах капките по стените и виковете на нещастниците, в ума ми нахлу споменът за брат Гуидо и се запитах дали и неговата съдба не е същата. Ала с никого не можех да споделя тези свои мисли. Защото, въпреки изминалите месеци, майка ми все така отказваше да говори както за нашите отношения, така и за миналото ни. Иначе беше сравнително приятен събеседник — забавна, съвършена, достатъчно духовита, та да раздвижи от смях дори замръзналия ми от студ корем. Ала нито веднъж не почувствах, че двете с нея сме майка и дъщеря. Колкото и да не ми се искаше обаче, я съзерцавах с възхита. Тя имаше мек, алтов глас, който се опитвах да копирам. По нейна заповед започнах да изчиствам мръсните думи от езика си. Наблюдавах я как влиза в стаята и започнах да имитирам безупречното й плъзгане — дори и на неудобните платформи на обувките чопини тя се движеше грациозно, докато аз се поклащах като новоизлюпено патенце. Гледах я как стои изправена, сякаш през цялото й тяло минава златна нишка и излиза през главата й, придавайки й излъчване на кралица. Поемах храната си по същия деликатен начин като нея — следях белите й ръце как посягат нежно към хапките или как реже елегантно с ножа си. Започнах да трия устата си като нея — в ръкава на дрехата си, а не с опакото на ръката си. Започнах да си нося копринена кърпичка, за да почиствам носа си, когато ме хванеше треската, а не да се духам директно в полата или в косата си, както бях свикнала досега. Дивях се на жената в нея и на начина, по който общуваше лесно и естествено с всички — от момчето, което караше гондолата ни, до принцовете на Ориента, които идваха на вечеря у нас. Пряко сили започнах да й се възхищавам — на нея и на непоколебимото й желание да ме оформи по свой образ и подобие. Що се отнася до пренаписването на миналото ми, в типичния за нея стил, тя го доведе до логическия му завършек. Инструктира ме в най-големи подробности как парче свинска пача, поставено в женските ми части в нощта преди сватбата, само за една нощ ще хване коричка, която на следващата нощ ще може да бъде разкъсана и ще ме провъзгласи отново за девственица. Нямаше нужда да питам откъде знае подобни хитри номера — безсъмнено именно така бе измамила и баща ми. Това бе най-близкото до интимен разговор, до което стигнахме. Възхищавах й се, но тя никога не се държеше към мен като истинска майка. Дори и в дните, когато слънцето прежуряше като някога в Тоскана и ние се оттегляхме на покрива с бродериите си, тя нито веднъж не заговори за онова, което таим в сърцата си, нищо, че бяхме съвсем сами. В подобни дни двете си слагахме широкополи шапки с дупки в горната част и разстилахме идентичните си златисти къдрици, съревноваващи се със слънчевите лъчи, за да заблестят още по-ярко. Тогава, от време на време, хвърлях тайничко по някой поглед към майка си изпод ръба на шапката си, за да огледам лицето й. Ние бяхме абсолютно еднакви. Но същевременно и напълно различни.