Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Какво ти трябва, Джабрил?
— Котките, капитане.
Стомахът на Локи се продъни. С героично усилие той успя да си докара просто озадачен вид.
— Какво за тях?
— Бяхме долу на главната палуба — рече единият от по-възрастните моряци. — През повечето време спяхме. Още ме сме видели котки. Обикновено малките копеленца пълзят наоколо, правят номера, гледат да се излегнат върху нас.
— Разпитах — продължи Джабрил. — Никой не е виждал мито една. Нито на главната палуба, нито тук горе, нито на най-долната. Дори и в трюмовете. Във вашата каюта ли ги държите?
— Не — отвърна Локи и си представи съвсем ясно картинката на осемте котки (включително и котенцето на Калдрис), излегнали се доволно в една празна барака за оръжия над частния им залив в Марината на мечовете. Осем котки, които мъркат и мяучат над купи със сметана и блюда със студено пилешко.
Осем котки, които без съмнение все още се разполагаха в тази барака, където той ги забрави в нощта на съдбовното нападение над Обветрената скала. На пет дни и седемстотин мили път от тях.
— Котенца — изрече той бързо. — За това пътешествие купих няколко котенца, Джабрил. Реших, че на кораб с ново име му трябват нови котки. И да ви кажа, страшно са срамежливи — аз самият не съм видял и едно, откакто ги зарязах на долната палуба. Предполагам, че просто свикват с нас. Скоро ще ги видим.
— Ест, капитане. — Локи се изненада от видимото облекчение по лицата на тримата моряци. — Радваме се да го чуем. Не стига, че си нямаме жени на борда, докато достигнем Островите на призрачните ветрове, ама без котки щеше да е хептен страшно.
— Не бих търпял подобно оскърбление — прошепна единият от старите моряци.
— Ще слагаме месо всяка вечер — рече Джабрил. — Ще продължим да обикаляме палубите. Щом видим някое, веднага ще ви кажем.
— На всяка цена — рече Локи.
Морската болест нямаше нищо общо с внезапния му подтик да повърне през борда миг след като си тръгнаха.
15
Вечерта на петия ден, откакто потеглиха от Тал Верар, Калдрис седна в каютата на Локи да си поговорят на четири очи при затворени врати.
— Добре се справяме — рече морският майстор, въпреки че Локи виждаше тъмните, подобни на синини кръгове под очите му. Старецът спеше едва по четири часа на ден, откакто бяха излезли в открито море — не смееше да повери руля на Локи или Джийн без надзор. Най-сетне бе обучил един що-годе отговорен моряк за помощник, мъж на име Плешивия Мазука, но дори и на него му липсваха знания, а при това разпределение на вниманието му можеше да го обучава само по малко всеки ден.
Държанието на останалия екипаж все така си беше благословия за тях. Мъжете все още бяха преизпълнени с въодушевление за всякакъв труд след бягството им от затвора. Намериха се един некадърен дърводелец и един приличен майстор на платна, а единият от приятелите на Джабрил бе оптимистично избран за интендант, който да отговаря за преброяването и поделянето на плячката, когато се появи. Болните бързо оздравяваха и неколцина вече дежуреха на вахта. Най-сетне мъжете вече не се събираха да зяпат изнервено дирята на кораба и да се оглеждат за най-малкия признак, че ги преследват по море. Като че бяха решили, че са избегнали възмездието на Страгос… и, разбира се, не можеха да им кажат, че нищо такова не ги застрашава.
— Това е твое дело. — Локи потупа Калдрис по рамото.
Той се упрекваше, че не е помислил предварително какво напрежение ще стовари това пътешествие върху стареца. Мазука трябваше да бъде обучен по-бързо и двамата с Джийн да поемат, каквото могат, колкото и некадърни да бяха. — Дори и при море, гладко като стъкло, и хубав вятър нямаше начин да стигнем чак дотук без теб, по дяволите.
— Но се задава бурно време — предупреди ги Калдрис. — Време, което ще ни постави на изпитание. В края на лятото, както вече казах, избухват такива лайна, че могат да те съборят и да те издухат на другия край на света. Може дни наред да се подпираме с голи пръти и да драйфаме, докато не остане сухо място в трюма. — Морският майстор въздъхна, а после изгледа любопитно Локи. — Като споменах трюмовете, през последните един-два дни чух големи проклетии.
— Ами? — Локи се мъчеше гласът му да звучи равнодушно.
— Никой не е виждал котка на никоя от палубите. Ни то една не е излязла, където и да се крият, с нищо не можеш ги примами — нито с бира, нито с мляко, нито с яйца или месо. — Внезапно подозрение хвърли сянка върху челото му.