Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
И двамата обаче се лъжеха. Празникът протече доста спокойно за Западна Готаланд и със сигурност беше един от най-тихите, на които тази зала бе ставала свидетел. Отначало всеки наблюдаваше господарите, седнали на почетните места, и се стараеше да яде и пие като тях. Умереността в пиенето и яденето на Арн и Сесилия се наложи за първи път като модел за подражание.
Разбира се, че не мина и без няколко от мъжете да повърнат късно вечерта. Сесилия го отдаде на факта, че тези току-що усетили свободата си същества не са свикнали с бирата. Всичко бе почистено така добре, както и по време на крепостничеството и от същите онези, които го правеха и тогава. А Гуре хвана виновниците за ушите и ги изгони от залата.
На Нова година задуха северният вятър. Седемдневната буря покри Форшвик с дебел сняг, който попречи на въздушните течения да проникват в жилищата на бившите крепостни, където студът би се настанил, без до го е грижа дали тези хора са свободни или не. По време на зимните бури и ловците останаха на закрито. В ковачницата и в стъкларската работилница работата продължи както обикновено. Беше невъзможно обаче да се излезе навън на кон. Тъй като вратите на конюшнята трябваше да останат затворени, не можеше и да се правят тренировките, които брат Гилберт бе започнал с трите момчета и с Торгилс Ескилсон. В тъмното не можеше нито да се стреля с лък, нито да се върти меч.
В страните от Севера средата на зимата бе времето, през което се разказват истории и легенди. Нямаше нощ да не бъде посветена на дълги разговори на теми, за които не оставаше време през другите сезони на годината.
Арн и брат Гилберт прекараха три дни заедно в стаята на Арн и Сесилия, докато тя беше със Суом и няколко други бивши крепостни в тъкачната работилница близо до стъкларското ателие, чиято топлина достигаше и до нея.
Това, което най-вече занимаваше Арн и брат Гилберт, бе да си изяснят дали доброто може да се постигне чрез насилие. По онова време много християни биха се затруднили да следят подобен разговор, но за двама тамплиери нямаше нищо неразбираемо в това да се служи на Господ с меч и огън.
Въпросът по-скоро беше да се разбере дали това, което за тамплиерите е вярно, е същото и за обикновените християни. Първият път когато брат Гилберт чу Арн да казва, че ще работи за мира чрез камъка и желязото, той не можа да разбере как ще е възможно това. В изграждането на крепостта в Арнес и в това, което щеше да се построи и да се преподава във Форшвик, той беше видял само първата проява на една преходна власт. Но когато разбра откъде идва златото за финансиране обработката на дяланите камъни и производството на лято желязо, той бързо промени мнението си. Предназначено най-напред за войнствения Ричард Лъвското сърце, сега то щеше да се превърне в цитадела на мира, в конница по модел на тази на тамплиерите и в църква, посветена на Гроба Господен.
Именно идеята за тази църква беше впечатлила най-много брат Гилберт. Какво друго би могло да бъде съградено, което да е по-драго Богу от една църква, наречена на Гроба Господен, в която хората да могат отново да потърсят Неговото страдание и Неговата смърт в себе си, без да има нужда да ходят да дирят смъртта си по Светите земи?
Господ не би могъл да намери по-добър начин да лиши подлия Ричард от златото на Саладин, като го посвети на тази мисия накрай света.
Достигнал до този етап в разсъжденията си, брат Гилберт заключи, че може да участва с чиста съвест в предприетите от Арн работи, без да го е грижа дали отец Гийом от "Школата на живота" го е предоставил в подчинение, за да се занимава единствено с арабските коне. Тази сделка беше добре дошла за манастира и докара значително количество от златото на Саладин.
Постигнали съгласие по тази точка, Арн и брат Гилберт не счетоха за нужно да се занимават повече с Божиите дела и преминаха на това, което трябва да бъде свършено тук долу.
Арн изрази съмнение във възможностите си да продължи да следи по-отблизо строителните работи в Арнес, а брат Гилберт би трябвало да се нагърби с голяма част от обучението на момчетата при боравенето с оръжията. Предложи да ръководят на смени строежа в Арнес, защото не могат да оставят мюсюлманските работници сами в страна, в която законът казва, че убийството на чужденец не е престъпление, без да се слагат в сметката различните други инциденти, които биха могли да възникнат. Брат Гилберт сподели, че е имал случаи да види как някои крепостни обикалят около палатките на работниците с доста очебийна цел.