Кралство на пепелта

Хаганската войска нанесе достатъчно унищожителен удар на Морат, че костените барабани да замлъкнат.

Далеч бяха от сигурната победа, но дори този скромен успех сякаш пооблекчи тежкото куцане на Каол, докато вървеше към просторната военна шатра на принцеса Хасар. Сулдът беше забит отпред и вятърът откъм езерото развяваше дорестата конска грива в края му. Копието на Сартак стърчеше от студената кал до това на сестра му. А до неговото...

Каол се подпря на бастуна си и застана пред абаносовото копие, чието снопче катраненочерна грива още сияеше въпреки възрастта му. Подобно копие не бележеше появата на знатен воин с даргански корени, а указваше на кого служи той. Сулдът с бяла конска грива се носи във време на мир, а онзи с черна грива е за война.

Каол не знаеше, че хаганът бе дал на наследника си Абанос за мисията му по тези земи.

Ирен спря до него с оплискана в кръв рокля, но с бистър поглед. От седмици пътуваха с армията, ала да зърнат с очите си символа на дълга им към тази война, напоен с многовековната история на завоевания и победи... Този сулд беше почти свещен. Наистина бе свещен.

Каол опря ръка в гърба на Ирен и двамата влязоха заедно в щедро украсената шатра. Като се имаше предвид, че беше пристигнала тъкмо в разгара на битката, само жена като Хасар би съумяла някак да издигне кралска шатра по време на сражение.

Каол подпря калния си бастун на издигнатата дървена платформа и изкачи едното стъпало със стиснати от болка зъби. Дори дебелият килим не смекчи агонията, която се стрелна надолу по гръбнака и през краката му.

Той застина, отпускайки цялата си тежест на бастуна, и си пое глътка въздух, докато тялото му възстановяваше равновесието си.

Опръсканото с кръв лице на Ирен се напрегна.

- Да те сложим на някой стол - прошепна тя и Каол кимна. Отчаяно копнееше да поседне дори за няколко минути.

Несрин влезе след тях и явно беше дочула предложението на Ирен, защото незабавно се отправи към бюрото, около което стояха Сартак и Хасар, и издърпа единия резбован дървен стол. Каол ѝ кимна с благодарност и се настани в него.

- Е, нямам златист диван - подметна шеговито принцеса Хасар и Ирен се изчерви въпреки кръвта по бронзовата си кожа, махвайки засрамено към приятелката си.

Диванът, който Каол бе взел със себе си от Южния континент - на който Ирен го бе лекувала, на който беше спечелил сърцето ѝ - ги чакаше на безопасно място в кораба им. И ако оцелееха, щеше да е първата мебел в дома, който щеше да построи на съпругата си.

На детето в утробата ѝ.

Ирен застана до стола и Каол хвана фината ѝ ръка, преплитайки пръсти с нейните. И двамата бяха мръсни, но това не му пречеше. Изглежда, и тя не възразяваше, защото го стисна в отговор.