Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Нина му подаде бинокъла.

— Добре, щом той е там, значи вероятно София е пристигнала с него. Въпросът е за колко време.

— Седмици, стига да поиска – обади се Трули. – Островът има собствени генератори, задвижвани от вятър и вода, както и дизелови такива, освен това разполага с водни филтри. Може да остане там колкото си иска, стига да има храна.

— Според мен не възнамерява да остане дълго време – каза Чейс, затягайки каишите на акваланга. – Каквото и да е намислила, определено възнамерява да го осъществи скоро.

— Сигурен ли си? – попита Нина.

— Бях женен за нея. Мога да позная кога се кани да приключи с нещо. – Нина и Трули се спогледаха съзаклятнически, после избухнаха в смях. – Не, не става въпрос за това, негодници такива! – Чейс също се усмихна, но изражението му веднага стана сериозно, когато отново погледна напред към отдалечения хабитат.

Нина седна до него.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Рамото все още ме боли, но не е голям проблем.

— Не, имах предвид... – Тя го хвана за ръката. – За София. Може би ще я срещнеш там.

Чейс се усмихна студено.

— С нетърпение чакам това да се случи.

— Не. – Нина поклати глава. – Не е вярно. Знаеш, че не е така. Еди. Може би... може би ще ти се наложи да я убиеш.

– Тя се опита да убие мен. Опита се да убие теб. – Чейс измъкна водолазния си нож и се загледа в острието му, което проблясваше на лунната светлина. – Това я превръща във враг. – Ножът издаде неприятен съскаш звук, когато отново го прибра я ножницата. – Или ще се предаде или…

— Тя не е просто някои бандит с пистолет – напомни му Нина с мек тон. – Сигурен ли си, че ще можеш да го направиш?

Чейс погледна настрани, без да отговори. Нина се канеше отново да заговори, когато извънбордовия двигател изведнъж замлъкна. И двамата едновременно се обърнаха към Трули.

— Какво става? – попита Чейс.

— По-добре да не се приближаваме повече отвърна Трули. – Намираме се на половин километър от тях ако се приближим още, може да станат подозрителни.

Чейс кимна и сложи водолазната си маска, след което всмукна дълбоко въздух през мундщука, свързан е кислородните бутилки, за да провери дали работи. Удовлетворен, той се приближи към борда на лодката.

— Като че ли разстоянието е доста – каза Нина, като му подаде една подводна цифрова камера. – Ще се справиш ли?

— Няма проблем.

— Еди, аз… – Гласът й секна.

— Хей. – Той я докосна по бузата. – Веднага се връщам.

— Добре ще направиш. В противен случай тръгвам след теб. – Тя го придърпа към себе си и силно го целуна, преди да го отблъсне от себе и да сбърчи нос.

— Какво има? – попита Чейс.

— Имаш вкус на гума.

Той се ухили, след това пъхна мундщука в устата си и махна с ръка, преди да се търкулне през борда и да цопне във водата. След няколко минути се ориентира и отплува към острова, като бързо се изгуби в плитката вода.