Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Трябва да те уволним - изръмжа Мееркригер. - Не, по-ско­ро трябва да те гръмнем!

-      Вашето отношение ме изненадва - самодоволно рече Стайкс. Направи знак към двама от хората си, които грубо из­правиха Еди, Нина и Лари на крака и им отнеха автомата и ку­фарчето. - Разполагаме със статуетките, доктор Уайлд е при нас... а заплахата Глас е елиминирана.

-      Все още не е - поправи го София. Датчанинът се гърчеше в количката си, двете му ръце стискаха раната на корема му в отчаян опит да спрат кървенето. Опита се да говори, от устата му потече кръв. - Съжалявам, Харалд, но не мога да чуя какво казваш. Малко по-силно може ли?

-      Защо? - едва успя да изговори Глас. - Защо... го направи? Аз те спасих... аз те предпазих!

-      Ти ме използва! - кресна му Блекууд, заобиколи инвалидната количка и застана пред него. - Желаеше ме е години и най-накрая ме получи... като твоя робиня. Поредното момиче в харема.

-      Не... не беше...

-      Изрази се много ясно какво ще се случи, ако не правя точно онова, което ми казваш. Трябваше или да ти се подчинявам, или да се върна в затвора... че и по-лошо.

Въпреки болката, Глае съумя да поклати глава.

-      Не, това не е... вярно. Аз... аз те обичах!

-      Любов? - повтори подигравателно жената. - Обичаше ме точно толкова, колкото обичаше своята безценна колек­ция от монети и марки! Бях просто предмет като антиките ти, нещо, с което да караш останалите да ти завиждат, че не могат да го притежават. - Блекууд оголи идеално белите си зъби. - Никой не ме притежава и никой не ме използва. Сбогом, Харалд!

-      Не, София...

Жената изстреля шест бързи изстрела в гърдите на Глас. Сакатият милиардер се сгърчваше при всеки проникващ в него куршум, след което се отпусна върху едната облегалка на ко­личката си, като още потръпваше.

Възцарилата се тишина беше нарушена от Нина.

-      Това трябва да е достатъчно, за да стигнеш петдесет про­цента убити любовници.

Уордън стисна ръцете си една в друга в опит да спре трепе­ренето си.

-      Стайкс, аз... предполагам, че това е нещо друго, за което си предпочел да не ни казваш?

-      Разбира се - отвърна наемникът. - Единствената причина София да последва Глас беше, че нямаше друг избор. Това не ни пречеше постоянно да поддържаме връзка, когато имахме тази възможност. Двамата с нея измислихме този план.

-      Имаш ѝ доверие? - В гласа на инвеститора се усети изум­ление.

-      Напълно. Разбирате ли, София и аз не просто работим за­едно. Имаме доста по-... интимна връзка. - Стайкс се усмихна на Блекууд, която го целуна в отговор.

Еди издаде давещ се звук.

-      За бога! Оказва се, че двете ми най-омразни личности на света се мляскат? Това е отвратително.