![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Знаеш, че осъществяването на плана ни е единствената възможност да се справим с предстоящите кризи, Харалд. Знаеш го! Някой трябва да се заеме с проблема и кой, ако не ние? Така или иначе, вече имаме контрола над света; по този начин просто ще го запазим. Можем да спрем всички световни конфликти, завинаги.
- Те ни правят такива, каквито сме! - отвърна Глас. - Без тях няма да има конкуренция, нито ръст. Това, което искате да наложите, са стагнация и робство.
- Конфликтите са безполезни, чисто прахосване на животи, потенциал и пари. - Но няма смисъл отново да водим този спор. - Без да обръща внимание на насочените в него оръжия, Уордън се изправи от мястото си и погледна надолу към Глас. - Какво смяташ да правиш, Харалд? Да ни убиеш ли?
- Да - прямо отговори датчанинът. Страхът се изписа по лицата на насядалите около масата членове на Групата. - Планът ви е гавра с Бога и с природата, а сега, като имате приблизителното разположение на метеорита, ще продължите да го търсите, докато не го намерите. Не мога да позволя това да се случи.
- Наистина ли ще ги убиеш? - изуми се Нина.
- Налага се, доктор Уайлд. Знаеш какво се опитват да направят. Да не би да желаеш да изпълнят целта си?
- Не, но сигурно има по-безболезнен начин от пълно прочистване.
- Няма такъв. - Глас вдигна поглед към Уордън. - Опита се да ме убиеш, за да предпазиш плана си. Аз се опитвам да опазя свободата на цялата човешка раса. Нямам друг избор. Доктор Уайлд, Чейс, и вие, господин Чейс, може би ще пожелаете да си тръгнете.
- Със сигурност - отговори Нина ужасена. - Но не за това се съгласих да ти помогна.
- Какво ще кажеш за статуетките? - попита Еди. Фигурите все още бяха на пода, там, където Стайкс ги беше оставил.
- Ще се уверя, че ще бъдат унищожени - отвърна Глас.
- Смятам, че ние трябва да свършим тая работа. Не че не ти вярвам, но честно казано, не ти вярвам.
- В такъв случай ги унищожете вие. Искам да ви покажа, че можете да ми се доверите.
Еди го изгледа с поглед, изпълнен със съмнение, докато вървеше към статуетките, очакваше всеки момент оръжията наоколо да се насочат към него. Хората на Глас обаче останаха съсредоточени върху пленниците си. Тиксото, което държеше третата статуетка, се беше скъсало и тя се беше разделила на две; Чейс сложи автомата на рамото си, за да може да вземе всички части.
- Смятам, че трябва да унищожим фигурите някъде другаде - каза Нина и отвори куфара, - така че никой да не може да намери останките им. Предполагам, че никой друг извън тази стая не знае за какво може да се използват, но по-добре да се подсигурим, отколкото да съжаляваме по-късно.
- Надявам се наистина никой да не знае - съгласи се Еди и постави статуетките в куфара. - Хайде, татко, време е да тръгваме.
- С удоволствие - каза Лари.
Триото се запъти към изхода, но София ги спря с лаконичното: „Преди да си тръгнете...“. Наведе се над гърба на Глас и прошепна нещо в ухото му.
Датчанинът я изслуша с нарастващо недоумение.
- Не разбирам.
- Не? - Жената бръкна под коженото си палто. - Никога не си. - В гласа ѝ се прокрадна ледена нотка. - Откъдето идва и проблемът.
София го простреля в гърба.
На корема на Глас се отвори голяма рана, кръв и вътрешности опръскаха лицето на Уордън.
* * *
В кухнята Амсел се стресна, когато чу изстрела. Хотелът трябваше да е напълно обезопасен, а всички от екипа му ползваха заглушители на оръжията си... нещо не беше както трябва.
Погледна към склада, за да провери затворените...
Сервитьорът беше насочил пистолет в него.
Прозорецът се пръсна, когато онзи стреля. Куршумът уцели Амсел в слепоочието и по пътя си повлече парчета кожа, кости и мозък.
* * *
Хората на Глае излязоха от ступора и насочиха оръжията си към София с намерението да я застрелят...
Стаята се оглуши от изстрели... но не от тези на командосите. Разнесоха се изпод покривките, които закриваха количките за храна до кухненския асансьор, както и отвисоко от сенките измежду дървените греди. Мъжете бяха покосени от буря от куршуми от всички ъгли, белите им камуфлажни облекла се обагриха в червено.
Еди реагира, още когато София застреля Глас. Сграбчи Нина и Лари, избута ги към двама от членовете на Групата и застана отгоре им, за да служи като щит. Стрелбата секна. Вдигна глава, усещаше тежестта на автомата на рамото си... но знаеше, че ако посегне към него, щеше да е равнозначно на самоубийство.
Чейс едва сега си обясни спокойствието на Стайкс. Цялата тази среща беше капан, който целеше да извади Глас от скривалището му, осъществен с помощта на София, която едновременно окуражаваше датчанина да налапа стръвта и уведомяваше водача на наемниците за действията си. Мъжете, които охраняваха външния периметър на хотела, бяха просто примамка, жертвени агнета; тези, които бяха скрити в алпийския хол, представляваха истинските пазители, готови да действат след подадения им сигнал.