Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Нина почувства и самия метеорит.

Шесто - или седмо? - чувство беше това, инстинкт. Както и да го наречеше, знаеше, че камъкът чака. Там, където беше той, нямаше живот, но някога бе имало. Уайлд почувства жега, как­то и светлина, която беше заела мястото на мрака, метеоритът се намираше под земята, макар и да не бе заровен. Усещанията бяха толкова силни, че почти ги виждаше, представляваха визуално ехо, идващо от хората, които преди много време бяха обитавали това място.

Нина почувства, че камъкът е много надалеч, но и по-близо, отколкото когато се намираше в небостъргача на Такаши. Зна­еше в каква посока...

Тази мисъл я накара да отвори очи. Беше разбрала къде е, но съвсем скоро и Групата щеше да научи. Свързаните статуетки се издигнаха от събраните ѝ шепи, светеха ярко. Някои от при­състващите наблюдаваха съсредоточено стената, в която беше насочен лъчът им, все едно можеха да видят през нея мястото, на което бе скрит метеоритът.

Нина изпита внезапна нужда да тръгне по пътеката към...

Статуетките изведнъж се раздвижиха и полетяха над масата. Жената беше толкова изумена, че в първия момент дори не си помисли да ги хване, а после вече бяха далеч от нея. Мееркригер се дръпна назад, когато минаха покрай него.

Сиянието започна да отслабва... и фигурите бавно се накло­ниха на една страна.

-      Хванете ги, хванете ги! - развика се Уордън.

Стайкс вече заобикаляше масата. Хвърли се напред, приземи се тежко на пода и се хлъзна по дъските точно навреме, за да ги улови. Въздъхна тежко от облекчение.

-      Не съм правил подобно хващане, откакто играех крикет за „Итън“.

Уордън се нахвърли на Нина.

-      Какво стана? Как направихте това?

-      Нямам представа - отговори жената. Не лъжеше. Фигурите бяха реагирали на импулсивната ѝ мисъл, все едно беше способна да канализира и насочва през тях земна енергия единстве­но със силата на волята си. Нямаше намерение обаче да сподели предположенията си с останалите.

-      Просто така се... случи. Като че ли фигурите бяха привле­чени от нещо.

-      От небесния камък - съгласи се инвеститорът. - Били са привлечени от метеорита.

-      Можем да изчислим местоположението му - вметна Фредерик Бул, изглеждаше развълнуван. - Знаем ъгъла от Токио, а сега и този от тук!

Брат му вече беше извадил смартфона си и цъкаше по него.

-      Тукашният е сто и четиресет градуса източно - каза той и включи приложение карта на апарата. - От Токио беше двеста и шейсет градуса, така че... - Плъзна пръстите си по екрана, за да може да види къде се пресичат двете линии. - Африка! Някъде в Етиопия.

-      Как е възможно да отиде толкова надалеч от Атлантида? - попита подозрително Ал-Фейзал.

-      Не мисля, че имаме и най-малка представа от цялата мощ, която се съдържа в земната енергия - заключи Уордън. - Но сега, след като доктор Уалйд ни помага - мъжът дари Нина със самодоволна усмивка, - па макар и не особено охотно, можем да изследваме възможностите ѝ.