Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Острието проблясна отново, облиза врата на втория мъж и опръска белия сняг с кръвта му. Наемникът се хвана за кървя­щата шия, издаваше гъргорещи звуци, след което падна върху колегата си.

Еди захвърли ботуша, взе автомата и пое към пистата за шейни. Отново видя кабинката на лифта, когато доближи върха на склона, представляваше малка светеща кутийка, чиято свет­лина се губеше в снежния мрак отдолу. Дали не беше закъснял много?

Имаше само един начин да разбере. Спусна се още по-бързо към дървената постройка, която се оказа отворен от едната страна гараж за шейни. Някои бяха едноместни, конструирани така, че да се карат с краката напред, другите бяха „скелетони“691, при тях човек трябваше да легне по корем и с главата напред.

Чейс осъзна, че няма представа как да управлява нито един от двата вида.

-      Това е шейна, колко трудно може да бъде? - Без да е осо­бено убеден в изказването си, англичанинът окачи автомата на рамо и изтегли една от едноместните навън. Тя разполагаше с кожен ремък, който наподобяваше на юзда и беше закачен за предницата му, но нямаше никакъв кормилен механизъм за уп­равление. Явно шейната се насочваше чрез движенията на тя­лото.

Дали наистина беше така, щеше да установи по пътя. Извла­чи превозното си средство до върха на склона и тъкмо щеше да заеме мястото си, когато чу викове от ледената пързалка. Бяха открили двата трупа. Забеляза, че откривателите им се насочват след него с готови за употреба оръжия...

Еди се хвърли върху шейната, когато първите изстрели ми­наха покрай него. Съприкосновението му с нея я задвижи на­долу по пистата... където започна да набира скорост с плашеща бързина.

Чейс беше в напълно неподходяща позиция, за да я управ­лява - главата му бе напред, а краката висяха отзад. Трескаво заопипва за ремъка, хвана го и погледна пред себе си. Снежин­ките нападаха очите му и го караха да премигва, за да ги отпъди. Сумракът му позволяваше да различава очертанията на пистата, чиито стени бяха издигнати от сняг и лед... Еди се беше насочил към една от тях.

-      Мамка му! - дръпна здраво юздата и се наклони доколко­то му беше възможно на противоположната страна. Ските на шейната застъргаха ледената покривка и почти се качиха върху стената, Чейс ползва ботуша на единия си крак като котва и така успя да се върне в очертанията на пистата.

Движеше се с около петдесет километра в час, но тъй като лежеше на сантиметри от земята, а главата му играеше роля­та на броня, му се струваше, че са сто и петдесет. Спускането беше изключително грубо, дори снегът на пистата не можеше да го омекоти. Пред Еди се появи нов завой. Наклони се на про­тивоположната страна и този път шейната реагира доста по-адекватно. Въпреки това мина на косъм от стената.

Светлините на кабинката на лифта отново се появиха, когато излезе от завоя. Настигаше я. Ако продължеше да се движи със същото темпо - и не се утрепеше преди това - щеше да стигне преди нея в селото...