Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Ако беше вързан с верига за останалите, беше прецакан.

Дръпна по-силно... от долната част на контейнера се разнесе ледено хрущене и той се отдели от останалите в редицата. Еди го заобиколи и го забута от другата страна. Ботушите му по­търсиха опора в хлъзгавата земя, опитваше се да го преобърне върху стълбището. Кошът беше наполовина пълен, а и снегът върху капака му не го правеше по-лек.

-      Хайде де - мърмореше си Чейс. - Раздвижи се, миризливо копеле такова...

Отдолу се разнесе вик „Той е тук!“, автоматична стрелба прониза едната страна на контейнера и разкъса пластмасовия капак сред гейзери от сняг. Еди извика на свой ред и се сниши долу, забута коша с рамо...

Контейнерът се наклони рязко, когато колелата му излязоха от ръба на най-горното стъпало... изведнъж се прекатури и се стовари на стълбите. Стрелбата секна, наемникът се опита да се прикрие, но прекалено бавно. Кошът го блъсна като връхлитащ бик и го запрати долу, в началото на стълбището. Хрущенето на кости беше заглушено от гюрултията, която кофата за отпадъци вдигна.

Чейс хукна към предната част на хотела. Контейнерът беше препречил вратата на кухнята, така че хората на Стайкс трябва­ше да намерят друг изход.

Заобиколи сградата. Високите прозорци на Алпийския хол светеха над него. От този ъгъл видимостта не беше добра, но бе достатъчна, за да разбере, че помещението е празно. Групата си беше тръгнала... заедно със своите пленници.

Къде бяха отишли?

Погледът на Еди беше привлечен от раздвижване, което от­говори на въпроса му. В далечния край на хотела, оттатък пър­залката за кънки, се появи кабинката на лифта и пое по своя път към селото. Вътрешното ѝ осветление разкри, че малкото пространство щеше да се пръсне по шевовете от пътници.

Чейс забеляза червената коса на съпругата си.

-      Гръм и мълнии! - изкрещя англичанинът. Със сигурност това беше дело на Стайкс. Бившият военен искаше да се увери, че Еди няма да може повече да се намесва в играта, като скри­еше най-важните фигури: статуетките, Нина - единствената, която можеше да ги ползва... и Лари, за да я накарат да го стори.

Чейс побягна в снега след кабинката. След няколко минути тя щеше да стигне до селото и тогава членовете на Групата за­едно с пленниците си щяха да се изпарят.

Трябваше да ги догони. За съжаление, беше оставил ските си в долната част на склона и щеше да му отнеме прекалено много време, за да ги вземе. Трябваше му по-бърза алтернатива...

Пистата за шейни.

На върха на склона имаше дълга дървена постройка, тя се намираше точно под релсите на лифта. Ако успееше да намери шейна в нея, щеше да вземе разстоянието достатъчно бързо.

Забеляза раздвижване в хотела. Двама наемници се появиха от двойка стъклени врати, държаха оръжията си в готовност...

Еди промени посоката си, вдигна ръце, за да предпази глава­та си, и скочи през един от прозорците на бараката до ледената пързалка. Дебелото му палто го предпази от счупените стъкла, но тежкото му приземяване му донесе солидна порция болка. Изправи се и видя, че задната стена на помещението беше из­пълнена с рафтове с наредени по тях кънки за лед.