Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

Не можеше да поеме такъв риск. Изпрати два изстрела от автомата си и наемникът падна на пода с два кървящи отвора над сърцето си.

В другия край на стаята Стайкс се беше възстановил от пър­воначалния шок и се изправяше на крака... осъзнавайки, че към него са насочени няколко от оръжията на нарушителите. Огледа се наоколо, все едно обмисляше да скочи през някой прозорец, но се отказа и бавно вдигна ръцете си.

-      Чудех се кога ще се появиш, Чейс.

Еди махна балаклавата си и отиде при него. Мълчаливо поздрави своя бивш командващ офицер... и го удари в лицето. Стайкс падна, от устата му рукна кръв.

-      Кажи ми една добра причина да не те убия на момента, лайно такова - изръмжа Чейс, автоматът му беше насочен в ан­гличанина.

Александър някак си успя да се усмихне.

-      Положи огромни усилия, за да докажеш, че не си хладно­кръвен убиец, и ще бъде срамота те да отидат нахалос.

Еди трябваше да признае, че Стайкс имаше право.

-      Не, не съм убиец - съгласи се и свали оръжието си. Самодоволната усмивка на наемника се разшири при тази малка победа... но йоркширецът го изрита в главата. - Но това не оз­начава, че не съм гадно копеле.

-      Не си нито едно от двете - увери го Нина и прекоси стаята, за да отиде при него. По пътя видя, че глокът е близо до Уор­дън, затова го изрита надалеч. - Добре ли си?

-      Да. Съжалявам, че закъсняхме.

-      По-добре късно, отколкото никога. - Нина го целуна. Стайкс издаде отвратен звук.

Еди върна целувката, след което се обърна към членовете на Групата, които се възстановяваха от ефекта на гранатите:

-      Значи, тези са владетелите на света? Банда дърти пръдльовци в костюми? Много съм разочарован. Надявах се да има поне един суперзлодей с качулка. - Обърна се към Лари, който също излизаше от вцепенението. - Татко? Татко! Добре ли си?

Баща му премига срещу него, объркан.

-      Едуард? Какво... какво се случи? - Видя двамата мъртви мъже. - Боже Господи!

-      Всичко е наред - увери го Нина. - Тръгваме си от тук. В безопасност си.

-      Ами тези юнаци? - попита я Еди за членовете на Грула­та. - Ядосахме най-влиятелните хора на света. Това може да ни навлече един-два проблема в бъдеще.

-      Ще му мислим по-късно. Важното е, че спасихме Лари и статуетките.

Чейс погледна сърдито трите фигури на пода.

-      В такъв случай трябва да смажем проклетиите. - Вдигна оръжието си, за да ги простреля... но спря, когато видя, че един от командосите държи мобилен телефон. - Хей! На кого се обаждаш?

-      На господин Глас - отговори мъжът, все едно беше оче­видно. - Сър? Да, Винтер е. Мисията е успешна. Държим стату­етките и Групата. - Командосът изслуша нарежданията от дру­гата страна. - Да, сър. Хотелът ще бъде обезопасен за вашето пристигане. - Прекъсна линията.

-      Какво става? - попита Еди и се изправи пред Винтер, беше забравил за фигурите. - Глас е тук, в Швейцария?