![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Да, влезе тайно в страната. Ще дойде с лифта.
- Защо, да го вземат мътните, никой не ми каза това?
- Господин Глас така нареди.
- О, наистина ли? - настръхна Чейс, но Винтер вече даваше нареждания на останалите командоси. Няколко от тях напуснаха стаята, за да намерят останките от шайката на Стайкс. - Чудесно.
Нина се присъедини към него.
- Виж, знам, че Глас се държи като задник, но вече няма значение. Свършихме си работата.
- Може би си права - измърмори Еди и размаха палец към Стайкс. - Наглеждай тоя педал - нареди на един от командосите.
Александър се беше вторачил в двойката, окървавената му физиономия беше гневна... но също и пресметлива.
* * *
Амсел вдигна автомата си, когато през главния вход на кухнята влезе някой, но бързо се успокои, като разбра, че е един от другарите му.
- Какво е положението? - попита той.
- Всичко е под контрол - докладва колегата му. - Заловихме Групата, а останалите проверяват хотела за още охранители. Господин Глас пътува насам. - Мъжът погледна към вратата на склада, през чийто прозорец сервитьорът продължаваше да наднича. - Някакви проблеми с тях?
Амсел поклати глава и попита:
- Кога ще е тук господин Глас?
- След няколко минути.
- Добре. Да не ме забравите, като тръгвате?
Другият мъж се ухили:
- Ще дойдем да те повикаме. До скоро. - Обърна се и напусна помещението.
Амсел погледна отново в склада. Неотменният взор на сервитьора, изпълнен със студена ярост, го караше да се чувства неудобно, но тъй като погледите не можеха да убиват, се обърна към главния вход на кухнята.
В тясното помещение мъжът бавно прокара мускулестата си ръка към гърба си и повдигна края на сакото, за да напипа нещо, затъкнато в колана му, което командосите бяха пропуснали при бързото си обискиране.
Пистолет.
Пръстите на сервитьора обвиха дръжката, но той не извади оръжието. Продължи да стои като статуя сред уплашения персонал на хотела, чакаше подходящия момент...
30
В алпийския хол телефонът на Винтер иззвъня. Мъжът получи кратко съобщение и върна апарата в джоба си.
- Господин Глас е тук.
- Чудесно - измърмори Еди.
Командосите се връщаха един по един, не бяха намерили повече от хората на Стайкс, и застанаха до кръглата маса със заложниците. Самият Александър беше преместен на празното място до Уордън, бе избърсал кръвта от лицето си и стоеше спокойно на стола, студените му сини очи постоянно обхождаха обитателите в помещението.
Нещо в държанието му тревожеше Чейс. Наемникът беше прекалено пасивен. Първоначалният му гняв от погрома се беше изпарил, Еди очакваше мъжът да се държи неподчинително, но вместо това той кротко си седеше. Лицето му беше безизразно. Все едно всеки момент очакваше местата да се сменят. Хотелът току-що беше обезопасен, термичното сканиране бе потвърдило, че наоколо няма повече от хората му. Тогава защо изглеждаше толкова... уверен?
За миг на Чейс му хрумна да изкопчи отговора със сила, но беше разсеян от баща си, който нервно обикаляше из стаята.
- Значи, този човек Глас - обърна се Лари към Нина - се е опитвал да те убие? Но сега работите заедно с него?
- Да, знам - съгласи се снаха му, - сложно е. - Тя въздъхна. - Така ми се иска поне веднъж да знаем от самото начало кои са добрите момчета и кои са лошите...
- Сложно! Сложно е меко казано. Странни сили, левитиращи статуетки, шайка милиардери, които се опитват да завладеят света... всичко звучи като Индиана Джоунс се среща с Джеймс Бонд.
- И преди са ни го казвали. - Жената се обърна, когато вратата зад нея се отвори.
В стаята влезе Глас, силните му ръце задвижваха инвалидната количка. Следваше го София, цялата беше облечена в черно, носеше кожено палто и шапка в същия цвят.
- Довел си и нея! - уморено забеляза Чейс.
- Не бих пропуснала това за нищо на света - отговори бившата му съпруга. - Здравейте, всички. Толкова се радвам, че ви виждам отново. - Жената дари членовете на Групата с чаровна усмивка.
- Чувството не е взаимно - сопна се Уордън.
- О, я стига. Няма нужда от грубости. - Блекууд забеляза захвърления глок и го вдигна. - Ах! Чудех се къде е отишъл. - Прибра пистолета и последва Глас.
Датчанинът спря зад Уордън.
- Травис, наистина ли смяташе, че ще се предам и ще умра заради теб? Въобще не ме познаваш. Никога не си ме познавал.
Американецът обърна лицето си към него.