![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
Еди забеляза, че София се разгневи още повече, когато я накара да си спомни за баща си, беше засегнал чувствителен нерв. Продължи със саркастична насмешка в гласа си:
- Негова светлост беше чудесен пример за аристократичната класа, нали? Обърна гръб на собствената си дъщеря, след което изгуби всичко, което имаше, от хора като тези тук... - Чейс обхвана с жест членовете на Групата, които наблюдаваха слисани подобното на сапунена опера представление - ...защото той беше шибан идиот, който смяташе, че като има титла, е имунизиран срещу истинския свят. Единственото, в което можеше да се превърнеш с подобен пример за подражание, беше курв...
Устните на жената се свиха от ярост, тя се приближи до Еди и го зашлеви силно. Мъжът пое удара...
Сграбчи ръката ѝ, в която държеше пистолета, и я извъртя толкова силно, че тя го пусна. С другата си ръка обхвана гърлото ѝ и натисна дулото на глока в брадичката ѝ. Блекууд извика от задушаващата болка.
- Всички да замръзнат! - провикна се Чейс и заотстъпва назад. Наемниците насочиха оръжията си в него и зачакаха инструкциите на Стайкс. - Само някой да опита нещо и ще ѝ пръсна шибаната глава.
Уордън се възстанови от шока от бързия обрат на събитията и издаде почти доволен звук.
- Съмнявам се някой тук да има проблем с това. - Колегите му закимаха.
- Аз имам - мрачно измърмори Стайкс. - Пусни я, Чейс, или ще накарам хората ми да гръмнат Нина.
- Няма да нареждаш подобна дивотия - сопна му се Уордън.
- В такъв случай ще накарам да застрелят баща ти. - Някои от оръжията на подчинените му се насочиха в Лари. - Колкото и големи проблеми да имате с татенцето, сигурен съм, че не желаеш да бъдат решени с куршум, нали?
Еди продължи да отстъпва, влачеше и София със себе си.
- Идея си нямаш какво е моето мнение за баща ми.
- Едуард! - възпротиви се Лари.
- Не мисли това, което казва - прошепна му Нина. - Сигурна съм... че е така.
- Чейс! - Стайкс започна да губи търпение. - Пусни я и се предай. Не можеш да се измъкнеш, така че приеми съдбата си.
- Която е? - попита Еди и хвърли бърз поглед зад гърба си. Намираше се на крачка от количките за храна.
- Че ще те убия. Дори ще го направя бързо.
- Както го направи бързо за онези жени в Афганистан ли?
- Достатъчно! Последен шанс, Чейс.
- Да, знам - отвърна Еди и пусна оръжието... след което изблъска грубо София напред, а той скочи назад...
Право в кухненския асансьор.
31
София беше прекалено близо до Еди и пречеше на наемниците да стрелят по него. Англичанинът се възползва от момента, прибра краката си в асансьора и се сви на топка - тъй като теглото му доста надвишаваше максималното за машината, кабината полетя надолу в шахтата.
Ударът от приземяването изкара въздуха от дробовете му. Замаян, той изрита вратичките, прекатури се навън и тупна тежко на белите плочки.
Трупът на Амсел лежеше наблизо, от раната в главата му се стичаше кръв. Складът беше празен, вратата му зееше отворена - както и тази на изхода. Служителите на хотела бяха избягали. Навярно Стайкс беше внедрил свой човек в кухненския персонал.
Еди се изправи. Оръжията на Амсел...
Нямаше ги. Сигурно онзи ги бе взел.
Чейс беше напълно невъоръжен срещу шайка наемници, чиято цел бе да го убият.
* * *
- Слизайте в кухните! - изрева Стайкс на хората си. - Веднага! - Облечените в черни дрехи наемници се насочиха към изхода.
Лари продължаваше да се взира изумен в празния отвор в стената.
- Той... той скочи в кухненския асансьор!
- Аха, от време на време прави такива неща - отвърна Нина, като се опита да скрие колко е притеснена за безопасността на Еди.
Стайкс отиде на бегом при София.
- Добре ли си?
- Да - отговори тя, потресена... Когато се обърна да види отвора в стената, потресът ѝ се превърна в ярост: - Оставихте го да се измъкне!
- Можехме да го застреляме, но ми се струва, че нямаше да си особено доволна куршумите да минат първо през теб - сприхаво отговори наемникът и се върна на масата. - Дами и господа, за ваша лична безопасност препоръчвам да напуснем хотела, докато получа потвърждение, че Чейс е мъртъв.
- Искаш да бягаме? - изхъхри Мееркригер. - Струва ми се, че те е страх от този човек.
- Никак даже - настръхна англичанинът. - Нека кажем, че Чейс има талант за разрушаване. Не бих стоял наблизо, докато се опитва да се измъкне: или ще подпали хотела, или ще го взриви. - Членовете на Групата бързо се съгласиха с думите му.