Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Спри за малко, София - намеси се Стайкс. - Ако не възра­зяваш, аз искам да убия Чейс. - На лицето му се появи злобна усмивка. - Заради добрите стари времена.

Жената се намръщи насреща му.

-      Извини ме, Александър! Смятам, че правото е мое.

-      Аз служих с него.

-      Аз спах с него.

-      Някой иска ли да се присъедини? - провикна се Ед. Из­ползва момента, за да се огледа за възможни изходи или оръ­жия, които да докопа. Нито една от опциите нямаше големи шансове. Никой от хората на Стайкс не беше достатъчно близо, за да му отнеме оръжието, преди да бъде застрелян, а изходите се намираха още по-надалеч - поне що се отнасяше до вратите.

Може би щеше да намери друг път... и ако успееше да стигне до него...

-      Добре, съгласен съм, че това надцаква моето - призна се за победен Стайкс. - Така да бъде. Наслаждавай се.

-      О, със сигурност ще го сторя - увери го София.

Извади глока отново...

Нина застана пред оръжието ѝ.

-      Първо ще трябва да минеш през мен.

Усмивката на Блекууд се завърна.

-      Двама на цената на един? Отлично.

-      Не! - излая Уордън. - Имаме нужда от нея! Да не си луда?

-      Иска ли питане? - рече му Нина.

Александър нареди на хората си:

-      Разкарайте я... и него също - добави и посочи към Лари. - Леко, Чейс. Не опитвай нищо глупаво. Може и да имаме нужда от жена ти, но не е задължително да е в съзнание. Или пък на­пълно непокътната.

-      Тръгвайте - нареди Еди на Нина и на Лари, когато наемни­ците ги доближиха. - И двамата.

Уайлд не искаше да го стори.

-      Еди, няма да позволя на тази луда кучка да те гръмне!

-      Всичко ще е наред. Върви.

Охранителите я дръпнаха на една страна.

-      Еди! - провикна се Нина.

-      Трябва да призная, Еди - започна София и се приближи до бившия си съпруг, токчетата ѝ тракаха по пода, - че има нещо във връзката ви с Нина, заради което леко ревнувам. Не мно­го, само леко, и това нещо е, че независимо проблемите, които имате помежду си, когато картите са на масата, винаги се под­крепяте един друг. Ако беше толкова отдаден и на нашия брак, кой знае докъде щяхме да стигнем?

-      Аз ли съм този, който не е бил достатъчно отдаден? – учуди се Еди. - Ти беше онази, която бързаше да си отвори краката пред първия богаташ, когото срещне!

София присви очи.

-      Описанието ти не е особено акуратно.

-      Не е ли? Ти изгуби интерес към мен в момента, в който баща ти спря да ти дава пари, и се опита да си проправиш път в обществото с оная си работа. Секс за пари? Знаеш ли, че има име за такива като теб.

София насочи пистолета си в лицето му.

-      Да не си посмял да ме наречеш така.

-      Или какво, ще ме гръмнеш ли? Бездруго смяташ да сто­риш точно това, така че ще си говоря, докато мога. Адски жалка си, Соф. Момиченцето на татко не получи онова, което искаше, така че пускаше на всички останали. Старата история, само дето „на всички останали“ наистина значеше на всички останали!