Истината за случая Хари Куебърт

Подадох му кутията с надпис Спомен от Рокланд, Мейн, намерена в развалините на къщата му.

- Донесох ви това - казах. - Минах през Гуз Коув. Къщата е все още пълна с ваши вещи. Защо не отидете да си ги вземете?

- Какво искате да си взема?

- Спомени...

Той направи гримаса.

- Спомените ни натъжават, Маркъс. Само като погледна тази кутия, и ми се доплаква!

Той я взе от ръцете ми и я притисна до гърдите си.

- Когато тя изчезна - заразказва, - аз не участвах в издирванията. Знаете ли какво правех?

- Не.

- Чаках я, Маркъс. Чаках я. Да я търся, би означавало, че вече я няма. Затова я чаках, убеден, че ще се върне. Бях сигурен, че един ден ще се върне. И този ден исках да е горда с мен. Трийсет и три години се готвех за завръщането й. Трийсет и три години! Всеки ден купувах шоколад и цветя, за нея. Знаех, че е единствената жена, която ще съм обичал, а любовта, Маркъс, ви спохожда веднъж в живота! Ако не ми вярвате, значи, никога не сте се влюбвали. Вечер седях на канапето и се ослушвах казвах си, че ще изникне внезапно, как-то винаги бе правила. Когато ходех да изнасям лекции из страната, оставях бележка на вратата: На лекция съм в Сиатъл. Връщам се следващия вторник. В случай че се появи, докато ме няма. И оставях вратата отворена. Винаги! За трийсет и зри години нито веднъж не съм я заключвал. Хората казваха, че съм луд, че някой ден ще се прибера и ще намеря къщата обрана, но никой не обира къщи в Орора, Ню Хампшър. Знаете ли защо прекарах години по пътищата, приемайки поканите да изнасям лекции? Защото си казвах, че може би ще я намеря. Обиколил съм най-големите мегаполиси и най-затънтените селца, като правех необходимото вестниците да отразяват присъствието ми, купувах със свои пари място за реклами, и всичко това защо, мислите? За нея, за да можем да се съберем. И на всяка лекция оглеждах аудиторията си, търсех млади руси жени на нейната възраст, търсех прилики. А след лекцията откликвах на всяка покана с надеждата, че и тя ще дойде. Години наред я търсех в публиката, отначало се заглеждах в момичета на петнайсет години, после на шестнайсет, на двайсет, на двайсет и пет! Останах в Орора, Маркъс, само защото чаках Нола. И после, преди месец и половина, я откриха мъртва. Заровена в градината ми! Чакал я бях през всичкото това време, а тя е била до мен! Там, където винаги съм искал да й засадя хортензии! От деня, в който я откриха, Маркъс, чакам сърцето ми да се пръсне! Защото изгубих любовта на живота си, защото, ако не й бях определил среща в този проклет мотел, може би щеше да е още жива! Затова не ми говорете за спомени, които ми късат сърцето. Моля ви, спрете.