Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Плен ли? – попари я сякаш с вряла вода.

Есма потвърди с глава.

„Ела на себе си! – скара се на Михримах вътрешният й глас. – Сега е тук. Нали се е освободил. Какво искаш повече?“

– Четири години прекарал при неверниците. Затворили го в една крепост насред морето. Моряците, разказвали за него на Хюсрев, рекли: „Само да му видите тялото! Испанските неверници са го изтезавали безпощадно! Няма място без рана и белег!“ Хората с очите си видели белезите от мъченията.

Този път огънят, който пламна в сърцето на Михримах, беше много по-страшен от предишния, когато научи, че Исмаил бил попаднал в плен. Преплетоха се едно в друго усещанията за болка, мъка и състрадание. От дъното на душата й се надигна стон: „Ох, юнако мой! Кой знае какви теглила си преживял?“

– И сякаш не го бил изтезавал неверникът в продължение на цели четири години, та го оковал с вериги и го продал за гребец на един търговски кораб. Шест-седем месеца Исмаил опъвал веслата. Добре че нашите превзели оня кораб, та го освободили. Великият Аллах няма да държи роба си все на тясно, я!

И в същото време си помисли: „Ето че сега над главата му пък е надвиснал Божият дар! След толкова изтезания, след това робство Аллах му отвори пътя към щастието. Изпречи пред него дъщерята на могъщи и световен владетел. И само как! Принцесата се влюби от пръв поглед. Гори като факел по Исмаил“.

За да не долови господарката й за какво мисли, тя се наведе, все едно е видяла нещо на полата си.

– Ти – прошепна Михримах, – ти видя ли го – Исмаил от Алаийе?

Настъпи най-страшният момент. Едва забележимо отрече с глава и тихо промълви: