Приключенията на Казанова

— Не можах да дам никаква оставка, понеже не съм служил никога.

— А как е възможно да дойдете във Венеция, без да прекарате карантина?

— Който идва от областта на Мантуа, не се подлага на карантина.

— Това е вярно, сега ви съветвам същото, което ви е предложил майорът — да постъпите на държавна служба.

Когато напуснах двореца на херцога, срещнах абат Гримани, който ми каза, че моето внезапно избухване у него не е направило добро впечатление.

— Даже и на испанския офицер?

— Не, той каза, ако сте били там, не бихте могли да постъпите другояче и за да засили своето твърдение, той ме накара да прочета една статия във вестник, според която вие сте убили своя капитан. Но това сигурно е измислица?

— Кой ви каза това?

— Значи е истина?

— Не твърдя, защото все пак би могло да бъде вярно, също както е вярно, че преди десет дни бях в испанската армия.

— Това не е възможно, тогава трябва да сте прекъснали кордона.

— Не съм прекъсвал нищо. Пресякох река По при Роверо по установения ред и така дойдох тук. Съжалявам, че не мога да идвам вече у Ваше Превъзходителство, ако личността, която ме обиди, че лъжа, не ми даде пълно удовлетворение. Когато носех облеклото на смирението, можех да претърпя такава обида, днес не мога да сторя това, понеже нося дрехата на честта.

— Не сте прав. Господинът, който ви противоречи, беше господин Валмарана, сегашен проведиторе74 в здравната служба. Той твърди, че не бихте могли да дойдете тук, понеже преминаването не било свободно. Удовлетворение! Забравихте ли кой сте вие?

— Не, но зная кой съм и зная още нещо: ако преди заминаването си можех да мина за страхлив, то сега, след завръщането ми, който ме обиди, ще съжалява!

— Елате да обядвате у нас!

— Не, не искам онзи офицер да разбере!

— Той сам ще ви види, защото обядва всеки ден с мене.

— Добре, тогава ще дойда и ще го повикам за свидетел пред съда относно нашия спор.

Намерих се на масата, заедно с майор Пелодоро и няколко други офицери. Всички единодушно ме убеждаваха да постъпя на държавна служба и аз се реших на това.

— Познавам — каза ми майорът — един млад подпоручик, чието здраве не му позволява да отиде в Леванте и който иска да продаде мястото си. Ще ви струва сто цехина, но само това не е достатъчно, тъй като трябва да имате и съгласието на военния министър.

— Говорете с него — отговорих му аз, — стоте цехина са готови.

Вечерта отидох у госпожа Орио и намерих едно превъзходно подредено жилище. След вечеря лелята покани своите племеннички да ме заведат в стаята ми и както може да се отгатне, триото прекара една отлична нощ. През следващите нощи те си разделиха приятното задължение, като се сменяваха една с друга. За да избегнем всякаква изненада, в случай че на лелята й хрумнеше да ги посети, извадихме ловко една дъска от преградната стена, така че те да минават, без да отварят вратата. Но добрата леля, която ни смяташе за образец на добродетелта, не ни постави никога на изпитание.