Гаснещ зрак [bg]

— И все пак трябва да тръгнеш да го посрещнеш, с мечове и копия, които да говорят вместо теб.

Първият син — Вренек знаеше тази титла, понеже беше чувал лейди Нерис да я изрича доста често, с тон на страхопочитание — не отговори веднага, а когато отговори, гласът му беше студен.

— Претенциите на благородниците не са много по-добри, Каладън. Те гледат на високата си позиция като на достатъчно претъпкана. Имам по едно сърдито дете от двете ми страни и не ми харесва — това ли е единствената ми задача? Изключителната ми служба на Майка Тъма? Да стоя между две егоистични, досадни хлапета? Не. Ако трябва да тръгна срещу Урусандер, трябва ми по-основателна причина от това.

— А имаш ли такава?

— Обижда ме самонадеяността.

— Чия?

— Ами, на всички тях. Но най-вече на Урусандер — или може би е на Хун Раал, но имам съмнения относно важността на разликата.

— Знаеш ли, прочее, какво мисли Майка Тъма?

Смехът на Първия син беше горчив, а след това той каза:

— Тя има своя Консорт. Не е ли това достатъчно просто? Но след това една твоя родственичка, азатанай, хвърли горяща факла в купата сено. Андии и сега Лиосан — ние сме един разделен народ и няма как да не вярвам, че това е било намерението на азатанаите — да ни видят отслабени. И трябва да се зачудя, защо?

— Погледни Драконъс за отговор на това, Първи сине.

— Драконъс ли? Защо той?

— Той донесе Тъмата на тайстите.

— Терондай на пода на Цитаделата? Не. Т’рис вече беше нанесла щетата.

— Порталът, какъвто предполагам вече трябва да наричаме Куралд Галайн, е утвърждаване на контрол — отвърна Каладън, — над сила, която беше и остава всепроникваща, след като съществува в опозиция на Хаоса.

— На Хаоса ли? Не на Светлината?

— Светлината, ако помислиш, е освобождаване на Хаоса. В нейната чистота той намира ред, със същност и цвят. Точно така Хаосът търси, по свой начин, собственото си унищожение.

— Не те разбирам, Каладън. Говориш за тези първични сили все едно, че те притежават воля.

— Не, само тенденция. Назови която и да е сила и с достатъчно съзерцание ще откроиш, че тя не може да съществува сама. Други сили действат върху нея, поставят ѝ изисквания и дори променят чертите на собственото си естество. Това е диалог на Творението, но дори тогава онова, което може да изглежда само противопоставяне на две сили, разположени една срещу друга, всъщност представлява множество от взаимодействия, от гласове. Може би диалог е неправилна дума. Мисли повече за вълнение, за какофония. Всяка сила се стреми да наложи своя ритъм над цялото Творение и това, което се получава в резултат, би могло да изглежда безредно, но те уверявам, Първи сине, този хор прави музика. За онези, които са готови или способни да я чуят.