Крахът на титаните [bg]

Пински повдигна чука и доби съсредоточен вид, сякаш обмисляше още един удар. Григорий се стегна и пребори изкушението да моли за пощада. Тогава Пински го попита.

— Кой си ти?

Григорий опита да говори. Първо от устата му излезе само кръв. Най-накрая успя да каже:

— Григорий Сергеевич Пешков.

Пински отново го удари в стомаха. Григорий изстена и повърна кръв.

— Лъжец — констатира Пински. — Как ти е името?

И той отново вдигна чука.

Константин напусна мястото си пред струга и излезе напред.

— Господин капитан, този човек е Григорий Пешков! — възнегодува той. — Всички го познаваме от години.

— Не ме лъжи! — каза Пински и вдигна чука. — Или ще опиташ от това.

Намеси се Варя, майката на Константин.

— Не е лъжа, Михаил Михайлович. — Използваше бащиното име на Пински, за да покаже, че го познава. — Той е този, за който се представя. Тя се изправи и скръсти ръце пред могъщата си гръд, сякаш предизвикваше полицая да я опровергае.

Тогава обяснете ми това — каза Пински и измъкна от джоба си лист хартия. — Преди два месеца Григорий Сергеевич Пешков е напуснал Петербург с парахода Архангел Гавриил.

Появи се Канин и рече:

— Какво става тук? Защо никой не работи?

Пински посочи Григорий:

— Този тук е Лев Пешков, брат на Григорий. Издирван за убийството на полицай.

Всички се развикаха един през друг. Канин вдигна ръка да ги смълчи и рече:

— Господин капитан, познавам Григорий и Лев Пешкови, понеже от години ги виждам почти всеки ден. Приличат си, както е обичайно за двама братя, но Ви уверявам, че това е Григорий. Освен това, бавите работата на целия цех.

— Ако това е Григорий, — подзе Пински с израза на човек, който се кани да извади най-големия си коз, — кой тогава е отплавал на борда на Архангел Гавриил?

Още щом зададе въпроса, отговорът стана очевиден. След миг дори и Пински се досети и доби глупав вид.

— Паспортът и билетът ми бяха откраднати — рече Григорий.

Пински побесня.

— Защо не съобщи на полицията за кражбата?

— Какъв е смисълът? Лев беше напуснал страната. Не можехте да върнете нито него, нито собствеността ми.

— Това те прави съучастник в бягството му.

Канин пак се намеси.

— Капитан Пински, първо обвинихте този мъж в убийство. Навярно това беше достатъчно основание да прекъснете производството в този цех. Признахте обаче, че сте сгрешили, и сега го обвинявате единствено, че не е съобщил в полицията за кражбата на някакви документи. Междувременно, Вашата страна е във война и вие бавите производството на локомотиви, от които руската армия отчаяно се нуждае. Освен ако не искате името си в следващия ни доклад до ръководството на армията, предлагам да приключвате тук бързо.