Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма банкет? — Дейзи изведнъж се видя в чудо.
— Обичайната вечеря в офицерската столова — обясни операторът. — А тя свърши преди един час. Дейзи тресна слушалката. Нямало банкет? Бой ясно произнесе, че му се налага да присъства на официална вечеря в базата. Трябва да е излъгал. Идеше й се да заплаче. Беше решил да не я вижда; предпочел е да излезе да пие с приятелите си или може би да посети някоя жена. Причината беше без значение. Дейзи не беше важна за него. Тя пое дълбоко дъх. Имаше нужда от помощ. Не знаеше номера на доктора в Абъроуен, ако изобщо имаше такъв. Какво да направи?
При последното си заминаване Бой й беше казал:
— Ще имаш на разположение сто или повече офицери от армията, които да се грижат за теб, ако е необходимо. Но тя не можеше да съобщи на маркиза на Лаутър, че има кръвотечение. Болката се усилваше и тя можеше да усети нещо топло и лепкаво между краката си. Отиде отново в банята и се изми. Видя, че в кръвта има съсиреци. Нямаше дамски превръзки — беше смятатала, че една бременна жена няма нужда от такива. Отряза парче от някаква кърпа за ръце и я използва вместо превръзка.
Тогава се сети за Лойд Уилямс.
Той беше любезен. Беше отгледан от жена — убедена феминистка. Харесваше Дейзи. Щеше да й помогне. Качи се в приемната. Къде беше той? Курсантите трябва да бяха свършили с вечерята си. Можеше да е горе. Стомахът я болеше толкова, че не вярваше, че ще може да измине пътя до тавана. Може би беше в библиотеката. Курсантите я използваха, за да учат на спокойствие. Влезе вътре. Един сержант се беше съсредоточил над някакъв атлас. — Бихте ли имал добрината — обърна се тя към него — да намерите лейтенант Лойд Уилямс? — Разбира се, милейди — мъжът затвори книгата. — Какво да му предам? Попитайте го дали би могъл да слезе в сутерена за малко.
— Добре ли сте, госпожо? Изглеждате малко бледа.
— Ще се оправя. Просто пратете Уилямс възможно най-бързо.
— Веднага.
Дейзи се завърна в стаите си.
Усилието да изглежда нормално я беше изтощило и тя се просна на леглото. От дълго време усещаше как кръвта се просмуква през дрехите й, но болката бе такава, че просто не обръщаше внимание. Погледна часовника си. Защо Лойд не бе дошъл? Може би сержантът не е могъл да го намери. Къщата беше толкова голяма. Може би просто щеше да си умре тук. На врата се почука и тогава, за огромно свое облекчение, тя чу гласа му.
— Лойд Уилямс е.
— Влизай — покани го тя. Той щеше да я види в ужасно състояние. Може би това щеше да го отблъсне завинаги от нея.
Чу го как влиза в съседната стая.
— Отне ми малко време да намеря стаите ти — обясняваше той. — Къде си?
— Мини оттук.
Лойд влезе в спалнята.
— Божичко! — възкликна той. — Какво е станало?
— Потърси помощ — каза тя. — Има ли доктор в градчето? — Разбира се. Доктор Мортимър. Тук е направо от векове. Но може и да няма време. Дай… — поколеба се. — Може и да имаш кръвоизлив, но не мога да кажа, докато не погледна, затвори очи. — Давай — беше твърде стресната, за да изпитва неудобство.
Усети как той повдига полите на роклята й.
— Боже мой — промълви Лойд. — Горката.
После смъкна долните й гащи.
— Съжалявам — каза той. — Има ли някъде вода?
— В банята — упъти го тя.
Той влезе в банята и завъртя крана. Миг по-късно тя усети Лойд я почиства с топла влажна кърпа.
После Лойд рече:
— Тече слабо. Виждал съм хора да кървят до смърт, а ти не си в такава опасност.
Тя отвори очи и видя как той спуска полата й.
— Къде е телефонът? — попита я той.
— В дневната.
Тя чу как той произнася:
— Свържете ме с доктор Мортимър колкото се може по-бързо.
Пауза.
— На телефона е Лойд Уилямс. Намирам се в Тай Гуин. Мога ли да говоря с доктора…? О, здравейте, госпожо Мортимър, кога го очаквате да се върне…? Става дума за жена с болки в коремната област и вагинално кръвотечение… Да, наясно съм, че повечето жени го изпитват веднъж месечно, но това очевидно е извънредно… двадесет и три годишна… да, омъжена… няма деца… ще я питам.
И той повиши глас.
— Възможно ли е да си бременна?