И се възправи сянка [bg]

Че дръпна резето. Къщата беше точно както я бе оставил. Той бързо се изкачи по стълбите към спалнята си, където извади раницата си и започна да рови в нея за шишенцето със сок от девствен лес. Капна една капка на езика си. Момичето стоеше на прага и го наблюдаваше.

Че отиде до прозореца. Застана в единия му край и надникна навън.

Не се виждаше никой.

Той внимателно прибра наметалото си и видя, че е напълно изсъхнало. Дръпна Кърл в стаята и затвори вратата, след което седна на леглото с пистолет в ръка и го презареди. Затвори оръжието и зачака. От съседната стая долиташе силно хъркане.

Туптенето на пулсиращата жлеза сякаш намаляваше. В началото не беше сигурен, но после след един като че ли безкрайно дълъг миг се почувства по-уверен, че това наистина е така.

Най-сетне въздъхна с облекчение.

— Тръгнаха си — каза той и със стон се отпусна назад на леглото.

Виеше му се свят.

— Сигурен ли си?

Той кимна.

— Искаш ли да ми кажеш кои са те?

— Стари приятели — опита се да излъже той. — Дължа им пари.

— Ти да не си крадец?

Че тромаво се изправи, отиде отново до прозореца и погледна навън, но там все още нямаше никого. Когато се обърна отново към нея, тя се опитваше да отвори вратата, за да си тръгне.

С три крачки се озова при нея. Кърл изохка, когато той сграбчи китката й.

Готвеше се да й каже да почака, но преди да осъзнае какво се случва, двамата бяха притиснати един към друг до вратата и усещаха горещия си дъх.

В следващия миг вече се целуваха и трескаво се докосваха, забравили за всичко друго, освен за страстта и нуждата, която изпитваха.