Открадни си свят [bg]

Жените надникнаха предпазливо през прозореца.

Първо пристигнаха двама роботи рицари. Бяха им изрисували червени ливреи и те водеха грамадни кучета на къси каишки. Кучетата душеха из всички ъгълчета и се разхождаха с горда осанка. След тях се появи Доти Уолъс, която беше Първа дама и като такава завеждаше всички официални събития и приеми. Цъфна и г-н Кътбертсон, Канцлер на електричеството, с бухнало синьо боне, който диктуваше записки на секретарката си.

— Ето я, идва — промърмори Морган.

Мардж Гудселф се показа в далечния край на полумесеца. Беше напълняла, което й придаваше още по-солиден вид, но въпреки това се беше превила под тежестта, на масивната стоманена корона. Зад нея подтичваха двама пажове, които прикрепяха полите на наметалото й от мурианска кожа.

— Чантата определено не е в тон — отбеляза безжалостно Натали.

Лицето на кралица Марджъри беше намазано с дебел пласт грим, а очите й бяха подчертани с черни сенки. Тя говореше за полковник Старк, която я бе потърсила, за да й съобщи историческата новина.

— Ще бъде толкова заета, бедната овчица. Казва, че ще й трябват още кучета.

— Е, наметалото поне си го бива — беше коментарът на Морган.

Кралицата погали едно от собствените си кучета.

— Горджи ще пази своята люби-и-има кралица-ница от пълната анархия — взе да му тананика тя глезено на ухото. — Нали ще ме пазиш, Го-о-орджи? Да, не се и съмнявам, сладурче. — Тя се изправи и тръгна с тържествена крачка назад към Акведукта. Нито тя, нито който и да било от поданиците й бяха правили опит да го прекосят. Хората твърдяха, че са виждали чудовища от другата страна — гигантски стоножки и човеци, с обърнати обратно глави.

Доти Уолъс очевидно беше много развълнувана.

— Трябва да организираме маскарад — заяви тя. — Някой да напише химн. Или ода.