Деца от кръв и кости [bg]

Нова болка пронизва плътта ми, докато се боря с маджасита, правейки всичко възможно да извикам магията си въпреки силата на черните вериги. Заради тази напразна борба от кожата ми излиза дим.

Саран присвива очи, но аз не мога да мълча. Не и когато кръвта ми кипи и мускулите ми треперят от желание да се освободят.

Няма да позволя страхът ми да заглуши истината.

— Ти ни смаза, за да изградиш монархията си върху нашата кръв и нашите кости. Грешката ти не беше, че ни остави живи. Грешката ти беше, че си помисли, че никога няма да отвърнем на удара ти!

Инан пристъпва напред със стисната челюст и поглед, който се стрелка между двама ни. В очите на Саран пламва ярост, която бързо изчезва, и той се разсмива.

— Знаеш ли какво във вас ми е интересно? Винаги започвате от средата на историята. Сякаш баща ми не се е борил за правата ви. Сякаш вие, ларви, не изгорихте жена ми и сина ми живи.

— Не може да поробиш цял народ заради бунта на неколцина.

— Когато си крал, може да правиш каквото поискаш — оголва зъби Саран.

— Невежеството ти ще те доведе до собствения ти край — изричам ядно аз. — С магията или без нея, ние няма да се откажем. С магия или без магия, ще си върнем това, което ни принадлежи!

Устните на Саран се разтягат в ръмжене.

— Смели думи за една ларва, която всеки момент ще умре.

Ларва.

Като мама.

Като всеки брат и сестра, убити по негова заповед.

— Добре ще е да ме убиеш сега — прошепвам аз. — Защото няма да получиш реликвите.

Саран се усмихва бавно и зловещо, като блатен рис.

— О, дете — смее се той. — Не бъди толкова сигурна.