Драконите на сломеното слънце [bg]

Докато размишляваше над всичко това, нощта най-сетне се спусна. Мракът обгърна леговището й в прегръдката си като гигантска лоза. Постепенно драконесата се унесе в собствените си планове и мисли за интриги и задряма. Сънуваше, че е открила последната от легендарните кули — Кулата на Върховното чародейство в Уейрит. И тъкмо обвиваше тялото си около нея, за да почувства как топлите вълни на магията преминават през нея, сладко и приятно като кръвта на златен дракон в корема, когато…

— Благородна! — изтръгна я от мечтанията нечий съскащ глас.

Берил премигна и изсумтя, като запрати облаци отровен газ сред листата на дърветата.

— Да, какво има? — попита заповедно и фокусира поглед към източника на съскането. В тъмнината виждаше също толкова добре, колкото и на светло.

— Вестоносец от Квалиност — каза драконидът прислужник. — Твърди, че новините не търпят отлагане, иначе нямаше да ви безпокоя.

— Доведи го.

Драконидът се поклони и изчезна нанякъде. На мястото му се появи друг — бааз на име Граул, един от любимците на Берил и доверен куриер, който редовно пътуваше между нейното леговище и Квалинести. Драконидите бяха създадени още по време на Войната на Копието, когато черноризите магьосници и злите, верни на Такхизис свещенослужители откраднали яйца от добрите дракони и ги надарили с отвратителен живот във формата на гущероподобни хора. Всички баази ходеха изправени на два крака, но можеха да тичат и на четири, като за още по-голяма бързина използваха и крилете си. Тялото на Граул бе покрито с метални люспи и имаше лек матов оттенък. Носеше малко дрехи, за да не се затрудняват движенията му. Тъй като бе вестоносец, беше въоръжен единствено с къс меч, пристегнат на гърба между крилете му.

Берил най-после се разбуди напълно. По правило Граул не говореше много и рядко издаваше емоциите си, ала тази нощ изглеждаше изключително доволен от себе си. Гущеровите му очи блестяха от вълнение, зъбите му се кривяха в широка усмивка, а езикът се гърчеше в устата му.

Берил се размърда и нагласи огромното си тяло по-удобно. Събра околните клони на лозите около себе си и се зави с тях като с одеяло.

— Новини от Квалинести? — попита със съвсем обикновен тон. Не искаше да изглежда нетърпелива.

— Да, Благородна — отвърна Граул, като се приближи до една от гигантските лапи на господарката си. — Особено интригуващи новини във връзка с Кралицата-майка Лорана.

— Така ли? Онзи глупав рицар Медан още ли е така очарован от нея?

— Разбира се. — Явно Граул смяташе тези сведения за остарели. — Според нашия шпионин, наместникът продължава да я закриля по всички възможни начини. Но това не е чак толкова зле, Господарке. По този начин кралицата се смята за неуязвима, а ние спокойно можем да научаваме какво кроят елфите.

— Вярно е — съгласи се Берил. — Докато Медан е наясно към кого трябва да бъде лоялен, има позволението ми за този дребен флирт. Досега винаги ми е служил добре, а и лесно може да бъде заменен. Какво друго? Има и друго, надявам се…