Драконите на изгубената звезда [bg]

— Наложително е… наложително е — повтори твърдо Медан — драконесата да не вижда по улиците разхождащи се елфи. Берил трябва да остане с впечатлението, че градът е прочистен и че жителите му или са избягали, или са заловени. Рицарите ще патрулират открито, придружени от преоблечени като тях елфи, които да попълнят празнините в редиците ни. Утре вечер, веднага щом се уверя, че кралското семейство е напуснало благополучно столицата — при последните думи той погледна Гилтас и получи неохотното му кимване, — ще проводя пратеник при Берил, за да й известя, че Квалиност се е предал пред мощта й и че сме изпълнили всичките й искания. Ще заема позиция на върха на Кулата на Слънцето и тогава…

— Простете за прекъсването, Наместник — обади се Лорана, — но не сте изпълнили всички искания на драконесата.

Медан очакваше настъпването на този момент. А по скованото поведение и внезапната бледност по лицето на Гилтас можеше да отгатне, че кралят също е бил наясно, че това ще се случи.

— Моля за извинение, мадам — каза учтиво наместникът, — но не се сещам за нищо, което да съм пропуснал.

— Драконесата изиска от вас да й предадете членовете на кралското семейство. Вярвам, че името ми фигурираше сред онези, които бе упоменала изрично.

— За голямо мое съжаление — отвърна с кисела усмивка Медан, — членовете на кралското семейство успяха да избягат. В момента ги преследваме и съм сигурен, че съвсем скоро ще бъдат заловени…

Лорана клатеше глава.

— Това едва ли ще свърши работа, Наместник. Берил не е глупава. Ще заподозре нещо. А внимателно подготвеният ни план ще се окаже напразен.

— Аз ще остана — намеси се твърдо Гилтас. — И бездруго искам да го направя. Ако ме види на върха на кулата до наместника, Берил ще ме вземе за негов пленник и няма да заподозре нищо. Ще прояви нетърпение и ще побърза да ме залови. Вие, Майко, ще поведете народа ни в изгнание. Вие ще се справите със силванестите, защото освен всичко друго сте и дипломат. Хората ви имат доверие.

— Хората имат доверие на своя крал — каза тихо Лорана.

— Майко — започна отново Гилтас. В гласа му се долавяха агония и молба. — Майко, не можете да постъпите така!

— Сине, ти си кралят на Квалинести. Вече не принадлежиш нито на мен, нито на себе си, а на тях.

Тя се протегна през масата и улови ръката му.

— Зная колко трудно е да поемеш отговорността за живота на хиляди. Зная пред какво си изправен. Ще ти се наложи да казваш на онези, които идват при теб в търсене на отговори, че можеш да им предложиш единствено въпроси. Ще трябва да уверяваш отчаяните, че има надежда, даже когато сам чувстваш липсата й в сърцето си. Ще подканяш ужасените да намерят в себе си храброст в моменти, в които вътрешно ще трепериш от страх. Изисква се голям кураж да се изправиш лице в лице с дракона, сине мой, и аз ти се възхищавам заради него, но дори този кураж е нещо незначително в сравнение със силата, която ще се иска от теб, за да поведеш хората си към бъдеще, изтъкано от несигурност и опасности.