Драконите на изгубената звезда [bg]

Точно по същото време, по което Джерард красноречиво, но напразно се застъпваше за делото на елфите пред Съвета на рицарите в Солантъс, наместник Медан се намираше в двореца и подготвяше последното събиране на командващите офицери. Беше поканил също тана на джуджетата Тарн Гръмогранит, крал Гилтас и съпругата му, Лъвицата, както и още неколцина от командирите на елфите.

Вече бе предупредил Гилтас, че утрешният ден ще бъде и последният, през който кралското семейство би могло да напусне границите на града поне в относителна безопасност. И бездруго се тревожеше, че кралят е останал прекалено дълго, ала увещанията му оставаха напразни. През тази нощ Медан щеше да се сбогува с Лорана. Прощаването им вероятно щеше да мине по-лесно в присъствието на други хора.

— Събранието ще се състои след изгрева на луната — каза той на Планшет, който бе натоварен със задачата да отнесе съобщението до командирите на елфите. — Ще се проведе в моята градина.

Извинението му беше, че елфите едва ли ще се чувстват добре сред душната атмосфера и дебелите стени на щаба, но в действителност искаше за последен път да покаже пред всички градината си и да й се наслади може би за сетен път през живота си.

Той изброи имената на онези, които трябваше да присъстват и между другото прибави:

— … Кралицата майка…

— Не — намеси се Гилтас.

През цялото време кралят обикаляше напред-назад из стаята със сведена глава и сключени зад гърба ръце, дотам замислен, че Медан дори бе забравил за присъствието му. Той стреснато се обърна към него:

— Не ви разбрах, Ваше величество?

Гилтас престана да крачи нервно и се приближи до покритото с карти на град Квалиност и околностите писалище.

— Не искам да известявате майка ми за събирането — каза той.

— Срещата е от жизнено значение, Ваше величество — възрази наместникът. — Ще обсъдим финалните подробности около отбраната на града и вашата евакуация. Майка ви има значителни познания по тези въпроси, а и…

— Да — прекъсна го със сериозен тон Гилтас. — Тя има тези познания. Именно поради тази причина не искам да присъства. Не разбирате ли, Наместник? — прибави, като се наведе над писалището и го погледна право в очите. — Ако я поканим на този военен съвет, ще схване искането ни като подкана да сподели с нас това познание, да вземе участие в…

Той не довърши изречението. Изправи се рязко, прокара ръка през косата си и се загледа невиждащо през прозореца. Лъчите на залязващото слънце проникваха косо през кристалните пана на прозорците и огряваха лицето му. Медан го наблюдаваше в очакване да завърши изречението. Отбеляза колко много се беше състарил младият крал през последните седмици. Отдавна вече не се забелязваха следите от предишния апатичен поет, втренчен отпуснато във върховете на обувките си. Вярно, онази маска служеше за заблуда на противниците му. Но заблудата се бе дължала от части и на факта, че маската беше направена от плът и кръв.