Драконите на изгубената звезда [bg]

Той огледа офицерите.

— На войниците трябва да бъде обяснено много внимателно, че нападението ще започне по даден сигнал. Целта ни е да разделим вражеските сили така, че реката да ги отреже. Искаме да създадем паника и объркване, така че онези, които тъкмо пресичат, да открият, че пътят им е преграден от онези, които се бият за живота си на брега. Стрелците на елфите, разположени тук и тук, ще им създават допълнителни трудности и ще нанесат значителни щети. Войската на джуджетата, под водачеството на братовчеда на тана — Медан се поклони към Гръмогранит, — ще ги ударят тук и ще ги натикат обратно във водата. Войните на елфите от своя страна ще се разположат тук, за да тормозят враговете ни по фланга. Ясен ли е планът? Доволни ли са всички?

Вече на няколко пъти го бяха обсъждали в детайли, така че всички кимнаха.

— И накрая. По време на последната ни среща обсъждахме възможността да изпратим вест до Сивите мантии, които се намират по западните граници на Квалинести, и да ги помолим за помощ. В крайна сметка решихме да не разчитаме на тях, тъй като съществува опасението, че на чародеите от техния Орден не може да се има вяра, опасение, което от сърце подкрепих. Както се оказа, сторихме добре, понеже явно са изчезнали. Не само те, но и цялата Гора на Уейрит е изчезнала без всякаква следа. Получих доклад, че един ударен отряд от дракониди, изпратени от Берил в южна посока, за да пресекат пътя на евентуалните бежанци, са навлезли в гората и повече никой не ги е виждал. Струва ми се, че така или иначе повече няма да чуем за тях… И предлагам да вдигнем чаши в чест на Господаря на Кулата в Уейрит.

Медан вдигна чашата си с вино — една от последните му бутилки. Проклет да беше, ако оставеше дори една на лакомите гоблини. Останалите се присъединиха към тоста му, успокоени, че поне за разнообразие една могъща сила се е оказала на тяхна страна, колкото и мистериозна и своенравна да беше тя.

— Чувам смехове. Явно идвам в подходящо време — каза Лорана.

Медан беше разположил стражи на входа на градината, но им бе наредил, ако Кралицата майка се появи, да я допуснат. Той се изправи почтително. Другите последваха примера му. Лъвицата целуна снаха си. Гилтас също целуна Лорана, но преди това хвърли изпълнен с укор поглед към Медан.