Драконите на изгубената звезда [bg]

— Разбирам, Ваше величество — отговори Медан. — Оста на да изясним само незначителните подробности. Благодаря ви, че дойдохте.

— Незначителните подробности — измърмори Гилтас. Той отново погледна майка си. Много добре знаеше какво ще обсъждат всъщност. Той си пое дъх. — В такъв случай, Наместник, ви пожелавам лека нощ. А също късмет на вас и всички останали.

Медан се изправи на крака. Взе чашата си с елфическо вино и я вдигна.

— За Негово величество, кралят.

Елфите издигнаха гласове като един. Гласът на Гръмогранит прогърмя сърдечно и накара наместникът да се присвие и да погледне разтревожено към небето, с надеждата никой от шпионите на Берил да не ги е чул.

Лорана също вдигна чаша за здравето на сина си. В тона й се долавяха тиха любов и гордост.

Неспособен да проговори от вълнение, Гилтас кимна от сечено. В този момент не би могъл да изрече и дума. Жена му обви ръка около него. Планшет го следваше плътно. Кралят не разполагаше с друга охрана. Беше направил едва няколко крачки, когато нещо го накара да погледне през рамо. Очите му подириха тези на наместника.

Медан прочете неизказаното послание в тях, извини се и последва Гилтас през тъмната къща. През целия път до вратата младежът не отрони нито дума. Когато стигнаха до нея, той се обърна с лице към Медан.

— Знаете какво е намислила майка ми, Наместник.

— Мисля, че да, Ваше величество.

— И сте съгласен, че подобна саможертва от нейна страна е необходима? — поиска да узнае едва ли не гневно Гил тас. — Ще й разрешите да премине през всичко това?

— Ваше величество — отвърна сериозно наместникът, — познавате добре майка си. Смятате ли, че има някакъв начин да я спрете?

Младежът се втренчи в него, след което избухна в смях. А щом смехът едва ли не стигна до сълзи, замълча, додето отново възвърне самообладанието си.

Той си пое дълбоко въздух и погледна към Медан:

— Има шанс да победим Берил, може би дори да я унищожим. Имаме възможността да спрем войските й и да ги принудим да се изтеглят. И това не са празни приказки, нали, Наместник?

Рицарят се поколеба. Не искаше да предлага надежда там, където по негово мнение такава нямаше. И все пак, кой от тях можеше да твърди със сигурност, че знае какво ги очаква в бъдещето?

— Има една стара соламнийска поговорка, Ваше величество. Тя гласи, че шансът това да се случи, е горе-долу равен на този луните да паднат от небето. — Той се усмихна. — Както добре знаете, луните паднаха от небето, така че мога само да прибавя — да, имаме шанс. Винаги има шанс.