Драконите на изгубената звезда [bg]

Всяко парче плат, което можеха да си позволят да отделят, вършеше работа — от бебешки дрешки, до сватбени одежди и надгробни плащеници. Елфите взимаха копринените чаршафи от леглата си и вълнените одеяла от детските ясли, сваляха гоблени, висели с векове по стените на Кулата на Слънцето. И ги разкъсваха, без дори да се замислят.

Работата продължаваше ден и нощ. Щом някой се умореше да плете или реже, щом ръцете на друг се вкочаняха от изтощение или се покриеха с мехури, работата подхващаше следващият. След падането на мрака готовите въжета тайно се изнасяха от тунелите и се разпределяха из домовете на елфите, из странноприемници, таверни, магазини и складове. Чародеите на елфите сновяха напред-назад и правеха заклинания над въжетата. Понякога несигурната магия работеше, понякога — не. Ако някой от чародеите се провалеше, малко по-късно идваше негов заместник и опитваше отново.

Над земята пък Мрачните рицари изпълняваха дадената заповед да отърват града от неговите жители. Измъкваха елфи от домовете им, пребиваха ги и ги отвеждаха към затворническите лагери, издигнати в покрайнините на Квалиност. Хвърляха по улиците мебели, палеха къщи и грабеха.

Шпионите на Берил, които летяха над столицата, виждаха всичко това и докладваха на драконесата, че заповедите й се следват стриктно. Онова обаче, което шпионите не подозираха, бе, че същите елфи, които със сведени глави населяваха лагерите денем, нощем биваха освобождавани и разпределяни из други домове, откъдето ги „извличаха“ на следващата сутрин. Освен това, ако бяха по-наблюдателни, шпионите щяха да си дадат сметка, че хвърляната на улиците покъщнина препречва главните улици на града, а пожарите бушуват само там, където биха затруднили безпрепятственото нахлуване на вражеските сили.

По време на цялата тази подготовка Медан не бе успял да се срещне единствено с Лорана. Откакто Кралицата майка беше взела участие в успешния опит да заблудят любимеца-драконид на драконесата, наместникът имаше безброй други задължения по подготовката на отбраната, а и не се съмняваше, че същото важи и за нея. Навярно събираше покъщнината си и тази на краля за заминаването му на юг, макар че според скромното мнение на Медан, едва ли имаше много за опаковане, понеже Лорана бе дала всичките си дрехи — с изключение на тези на гърба й, — включително и сватбената си рокля, за да включат и тях в направата на въжетата.

Според онова, което наместникът чуваше, Кралицата лично беше отнесла роклята си, а когато елфите започнали да протестират и да настояват, ако не друго, да задържи поне тази дреха, Лорана сама взела ножиците и нарязала красивата копринена рокля на дълги ивици, като през цялото време им разправяла истории от венчавката и ги карала да се заливат от смях при разказа за лудориите на кендера Тасълхоф Кракундел, който по някое време се изгубил нанякъде с пръстените и бил открит точно в мига, когато се готвел да ги размени с някакъв уличен хлапак за буркан с попови лъжички, или пък за Карамон Маджере, кумът, който бил така развълнуван, че щом се изправил, с намерението да вдигне тост, неочаквано забравил името на Танис.