Драконите на изгубената звезда [bg]

Луната изгря и засия бледо и болнаво в нощното небе. Медан така и не бе успял да свикне напълно с тази странна луна. В сравнение със сребристобялата Солинари или огненочервената Лунитари тази луна изглеждаше жалка и смирена. Почти можеше да си представи как се извинява засрамено пред звездите всеки път, щом й се наложи да заеме мястото си сред тях. Независимо от всичко, сега и тя вършеше работа и поне донякъде разпръскваше мрака, така че нямаше да се налага да палят факли или лампи, които биха могли да разкрият присъствието им сред градината на някой от шпионите, които държаха под око столицата от въздуха.

Елфите изразиха възхищението си от градината му. И наистина — много от тях не можеха да повярват, че един човек е способен да създаде толкова красота и учудването им носеше на Медан почти толкова радост, колкото и похвалите им, понеже значеше, че в реакцията им няма престореност. Градината му никога не бе изглеждала толкова призрачно красива, както под бледата лунна светлина през тази нощ. Даже джуджето, което като всички от своята раса, не виждаше в цветята нищо повече, освен храна за добитъка, се оглеждаше недотам отегчено и дори я нарече „красива“, макар че почти веднага кихна отново, а по време на цялата среща постоянно потъркваше сърбящия го нос.

Първа докладва Лъвицата. Очевидно не се интересуваше особено много от градината на наместника. Вместо това се държеше спокойно, говореше по същество, сякаш смяташе да приключи с представлението възможно най-бързо. Тя показа къде са разположени вражеските сили, като за целта си послужи с картата, разстлана върху масата недалеч от езерцето с риба.

— Частите ни правят всичко възможно да забавят придвижването им, но за този мастодонт сме просто досадни му хи: дразним ги, не ги оставяме на мира и смучем от кръвта им. Препъваме ги, но не можем да ги спрем. Даже да успеем да избием стотина от тях, няма да им се отрази твърде сериозно. Ето защо наредих на хората си да се изтеглят и в момента подпомагаме с каквото можем бежанците.

Медан изрази одобрението си.

— Ще осигурите ескорта на кралското семейство. Към което всъщност вече и спадате — допълни с любезна усмивка.

Лъвицата не отвърна на усмивката му. Беше прекарала твърде много години в борба срещу него. Нямаше му доверие и той не я винеше. Медан също не хранеше голямо доверие към тази жена. Имаше натрапчивото усещане, че ножът й не стърчи от ребрата му единствено заради застъпничеството на Гилтас.

Самият крал изглеждаше мрачен, както обикновено се случваше, когато някой споменеше за скорошното му от пътуване. Наместникът му съчувстваше и го разбираше. Повечето елфи осъзнаваха необходимостта от това заминаване. Но имаше и такива, които не успяваха да схванат напълно ситуацията и шепнеха помежду си, че Гилтас, техният крал, напуска Квалиност в час на нужда и ги оставя да умрат, за да си спаси кожата. Не му завиждаше за дългия живот, който го очакваше: животът на бежанец, животът на изгнаник.