Драконите на изгубената звезда [bg]

— Зная какво има в тази стая — каза той. — Кралската съкровищница. — Той сложи ръка на нейната, за да й попречи да отвори вратата. — Сигурна ли сте, че искате да ми я покажете, мадам? Вътре има тайни, пазени от елфите в продължение на хиляди години. Може би няма да е много мъдро да ги разкривате, дори и при тези обстоятелства.

— В такъв случай ще бъдем като скъперника, който пази парите си за черни дни, но постепенно умира от глад. Нали не искате да оставя скрито онова, което би могло да ни спаси? — попита Лорана.

— Благодаря за доверието, което ми оказвате, мадам — поклони се той.

Лорана преброи седем от клоните от началото на стъблото на трепетликата, преброи още седем листа, от растящите на седмия клон и докосна последното с ключа.

Вратата не се отвори. Просто изчезна.

Медан се вторачи към огромната зала, която пазеше богатствата на елфическото кралство Квалинести. А щом кралицата издигна фенера, гледката се оказа даже по-ослепителна, отколкото наместникът очакваше. Подът беше покрит със сандъци, пълни със стоманени, златни и сребърни монети. Покрай стените бяха подредени прекрасни оръжия. Имаше цели бъчви със скъпоценни камъни и перли. Кралските бижута — короните, скиптрите и диадемите, наметките, обсипани с тежки рубини, диаманти и смарагди — бяха разположени върху специални кадифени поставки.

— Не мърдайте, Наместник — предупреди го Лорана.

Медан не възнамеряваше да го прави. Просто стоеше като вкаменен на прага на вратата. Той се озърна вбесено. Сетне, с нарастваща ярост, погледна и нея.

— Говорите за скъперниците, мадам — показа съкровищата той, а харчите живота на собствените си поданици, въпреки че разполагате с достатъчно злато, за да купите всеки наемник в Ансалон!

— Някога, много отдавна, в дните на Кит-Канан, това богатство ни принадлежеше — отвърна Лорана. — Сега ни е останал просто споменът за него.

Още докато тя произнасяше последните думи, Медан разбра. В същия миг погледът му проникна през илюзията и съзря реалността.

Точно пред краката му зееше огромна дупка. Право към чернотата в нея водеше вита стълба, издълбана в скалата. Всеки, който не бе запознат с тайните на стаята, едва ли щеше да направи и две стъпки през фалшивия под, преди да полети в ръцете на смъртта.

Единствената светлина, с която разполагаха, идваше от малкия фенер и Медан последва Лорана надолу по стълбите под потрепващия му светлик. На дъното на ямата лежеше истинското богатство на Квалиност: един-единствен сандък с няколко торби стоманени монети. Имаше още няколко други сандъка, но с отворени капаци. Понастоящем в тях живееха единствено мишките и паяците. Оръжията, украсяващи стените, отдавна бяха изнесени. Всички, с изключение на едно. Погледът на Медан се спря на една пехотинска пика. Светлината на фенера се отрази в нея и я накара да засияе в сребристо, подобно на отдавна изчезналата Солинари.