Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Знаем — отговори Протал, — че Покорните на гривата са старши сред всички, които се грижат за ранихините. Вие сте най-почитаните сред рамените. И вие ни познавате.

Жената обаче не бързаше с гостоприемството.

— Не, не ви познаваме. Идвате отдалече. Незнайни сте за нас.

— Ти обаче изрече имената ни.

Тя сви рамене.

— Внимаваме. Бяхте пред погледите ни, откакто излязохте от Моринмос. Чухме ви да си говорите. — Погледът й бавно се плъзна по отряда. — Познаваме тези, които не спят — Кръвната стража. — Явно не беше доволна да ги види. — Те водят ранихините към опасности. Но ние служим. Добре са дошли. — Очите й се вторачиха в двата паднали коня и ноздрите й се издуха. — Неотложна работа ли имате?

Тонът й обаче подсказваше, че не би приела почти никакви оправдания за състоянието на мустангите. И Томас проумя защо се колебаеше дали да посрещне охотно Владетелите, макар че сигурно знаеше за тях поне от предания или вести за делата им. Не искаше в равнините Ра онези, които се отнасят жестоко с коне.

Върховният владетел отвърна уверено:

— Да. Острозъбия е жив.

Лид застина за миг и когато погледът й се върна към Томас, в него напираха отгласи от някогашен страх.

— Острозъбия… — въздъхна тя. — Враг на Земята и на ранихините. Да. Бялото злато знае. Носителят на пръстена е тук. — И изрече по-рязко: — За да спаси ранихините от изтребление!

Тя се вгледа в него сякаш настояваше да й даде обещание.

Но той нямаше какво да й обещае. Стоеше сърдит и подгизнал, прекалено обсебен от глада, за да отрече, да се съгласи или да се засрами. Скоро тя се отдръпна в недоумение и попита Протал:

— Кой е той? Що за човек е?

Върховният владетел се усмихна многозначително:

— Той е Надвладетелят Томас Ковенант, Неверник и носител на бяло злато. Чужденец на Земята. Не се съмнявай в него. Той обърна битката в наша полза, когато ни обкръжиха слуги на Острозъбия — пещерни твари и Злотворни, също и грифони, родени в незнайно леговище на злото.

Лид кимна безизразно, може би не разбираше всички думи, но каза:

— Неотложно е. Не бива да бавим или да пречим на нищо, което е против Острозъбия. Имаше и други признаци. Кръвожадни зверове се опитаха да навлязат в равнините. Върховен владетелю Протал, добре сте дошли в равнините Ра. Елате колкото се може по-скоро в Човешкия дом. Трябва да се посъветваме.

— Гостоприемството ви е чест за нас — натърти Протал. — Ще отвърнем с чест, като приемем. Ще стигнем до Човешкия дом на втория ден след днешния… ако конете ни са живи дотогава.

Лид се засмя на предпазливостта му.

— Ще почивате сред гостоприемните рамени, преди слънцето да залезе за втори път. Не сме останали без знание в службата си на ранихините. Въжари! Изправете се! Ето изпитание за вас, преди да станете Покорни на гривата.

Незабавно се появиха още четири фигури, изникнали в полукръг около отряда, все едно изскочиха от тревата. Тримата мъже и жената бяха дребнички като Лид и същите кафяви туники покриваха загорелите им тела. Нямаха цветя на шиите си, но бяха препасани около кръста с къси въжета.