Градината на Рама [bg]

Ели Уейкфийлд беше любимата ученичка на Епонин. Независимо от големите празноти в познанията на девойката, които се дължаха на годините, прекарани в сън, нейната природна, интелигентност и жажда за знания радваха окото. Епонин често й възлагаше специални задачи. За учебния час, в който щяха да започнат изучаването на Бенита Гарсия (по — случайност той бе предвиден за същата сутрин, когато Ричард Уейкфийлд обсъди с дъщеря си своето безпокойство относно контрола на климата в колонията). Ели беше помолена да наизусти едно от стихотворенията от първата стихосбирка на Бенита Гарсия „Мечти на едно мексиканско момиче“, написано още когато мексиканката била в пубертета. Преди декламацията на Ели Епонин реши да възбуди въображението на младежите, като накратко им разкаже живота на Бенита.

— ИСТИНСКАТА Бенита Гарсия е била една от най-удивителните жени, живели някога — започна Епонин и посочи с глава към безизразния биот Гарсия, който й помагаше в ежедневното преподаване на материала. Тя е била поет, космонавт, политически лидер, мистик, а животът й представлява както отражение на историческата епоха, в която живее, така и вдъхновение за всички.

Баща й е бил едър земевладелец от мексиканския щат Юкатан, далече от артистичното и политическото сърце на нацията. Бенита е била единствено дете на майка индианка от племето май и доста по-възрастен баща. По-голямата част от детството си е прекарала в обширната плантация, която граничи с фантастичните руини на Мачо Пикчу в Уксмал. Когато била малко момиче, Бенита често си играела сред пирамидите и древните постройки на хилядолетния обреден център.

Още при постъпването си в училище, тя се проявила като талантлива ученичка, но това, което действително я откроявало сред нейните съученици, били присъщия й плам и въображение. Бенита написала първото си стихотворение на девет години. На петнадесет, когато се намирала в елитния пансион в столицата на Юкатан — Мерида, вече две от стихотворенията й били отпечатани в престижния Diario de Mexico.

— След като завършила средното си образование, Бенита изненадала и родители, и учители, като им съобщила, че възнамерява да стане космонавт. През 21 29 тя била първата мексиканка, приета в Космическата Академия в Колорадо. Когато след четири години се дипломирала, вече било започнало отдръпването от Космоса. След кризата в 2134 светът изпаднал в депресия, позната като Големия хаос, и на практика всички космически проучвания били прекратени. В 2137 Бенита била уволнена от МКА и смятала, че кариерата й на космонавт е приключила.

През 2,144 един от последните междупланетни транспортни лайнери — „Джеймс Мартин“, криво-ляво долетял от Марс до Земята. На борда му се намирали предимно, жени и деца от марсианските колонии. Космическият кораб едва успял да се добере до земна орбита. По всичко личало, че пасажерите ще загинат. Бенита Гарсия и трима нейни приятели от космонавтския корпус с хитрост измъкнали един спасителен кораб и успели да приберат двадесет и четирима от пътниците в една от най-зрелищните спасителни мисии на всички времена…