Градината на Рама [bg]

Ричард Уейкфийлд изпитваше прекалено много опасения, когато осемнадесет месеца по-рано Сенатът гласува да се разработи и пусне в действие проникваща сонда, която да определи условията в околната среда на РАМА, в непосредствена близост с техния модул. Той бе в състава на комисията, която направи преглед на инженеринговия проект на сондата; страхуваше се, че външната среда може да е прекалено враждебна за човека и че формата на сондата няма да гарантира неприкосновеността на тяхната обител. Изразходвани бяха много време и средства, за да се подсигури херметизацията на Ню Идън по време на цялата процедура дори когато сондата си пробива път през стената.

Ричард загуби доверието на колонията, когато се оказа, че външната среда в РАМА не се различава значимо от тази в Ню Идън. Отвън цареше постоянен мрак и съществуваха незначителни периодични вариации в атмосферното налягане и в съставните елементи, но като цяло средата в РАМА дотолкова съвпадаше със средата в колонията, че човеците изследователи не се нуждаеха от космонавтски костюми. Две седмици след като първата сонда установи благоприятната атмосфера отвън, колонистите бяха привършили с картографирането на онази част от Централната равнина, която беше достъпна за тях.

Ню Идън и още една почти идентична правоъгълна конструкция, разположена на юг (Ричард и Никол бяха убедени, че тя представлява обител на друга форма на живот), бяха оградени в един много по-обширен, също правоъгълен район. Неговите невероятно високи металносиви бариери го отделяха от останалата част на РАМА. На юг и на север тези бариери представляваха продължение на стените на самите модули, но както от източната, така и от западната им страна имаше по около два километра свободно пространство.

В четирите ъгъла на този външен правоъгълник бяха разположени масивни цилиндрични конструкции. Ричард и останалият технически персонал на колонията бяха убедени, че ъгловите цилиндри, до които достъпът бе невъзможен, съдържат течностите и изпомпващите механизми, чрез които се поддържат условията на средата вътре в модулите.

Новооткритият външен район нямаше друг покрив, освен обвивката на самата РАМА, и заемаше по-голямата част от Северния полуцилиндър на космическия кораб. Единствената постройка между двата модула в Централната равнина беше просторна хижа с формата на иглу. Именно тук се помещаваше контролният център на Ню Идън, разположен на два километра южно от стената на колонията.