Градината на Рама [bg]

— Каналът няма да ни затрудни, почвата е много мека.

— Ами отходните води? Шахти ли ще строим, или ще ги извозваме обратно в Ню Идън за преработка?

— Енергийните нужди на това градче ще бъдат значителни. Не само за осветление, поради заобикалящия мрак, но също и за различните прибори. Освен това се намираме доста далеч от Ню Идън и трябва да вземем предвид обичайните загуби по трасето… Ще се наложи да употребим най-добрите свръхпроводници, с които разполагаме…

Смесица от отвращение и ярост заля Ричард, докато слушаше този разговор. Архитектите и инженерите проучваха възможностите да се изгради селище извън Ню Идън, което да поеме носителите на РВ-41. Проектът, наречен Авалон, бе плод на деликатен политически компромис, постигнат между губернатор Уатанабе и опозицията. Кенджи бе дал съгласието си да се отпуснат средства за това проучване, за да демонстрира, че е „непредубеден“ по въпроса как да се реши проблемът РВ-41.

Ричард и тримата Айнщайн продължиха по пътеката в южна посока. Северно от контролния център настигнаха група хора и биоти, които се бяха отправили към мястото на сондажите на другия модул. Носеха внушителна апаратура.

— Здрасти, Ричард — поздрави Мерилин Блекстоун, сънародничката му британка, която по негова препоръка бе оглавила проекта по сондирането. Мерилин бе от Торнтън, Съмърсет. Инженерската си диплома бе получила през 2232 в Кеймбридж и беше изключително компетентна.

— Как върви работата? — запита Ричард.

— Ако разполагаш с малко време, ела да видиш — предложи Мерилин.

Ричард остави тримата Айнщайн край контролния център и придружи Мерилин и нейния екип през Централната равнина към втория модул. Докато вървеше, той си припомни разговора с Кенджи Уатанабе и Дмитри Уланов, който се бе състоял в кабинета на губернатора следобеда преди официалното приемане на проекта за сондирането.

— Искам да знаете — беше заявил Ричард, — че съм категорично против каквито и да било опити да се нарушава неприкосновеността на другия модул. Ние с Никол сме почти сигурни, че там се помещава друга форма на живот. Няма нито една причина, която да ни принуждава да вършим това.

— Да предположим, че е празна — отвърна Дмитри. — Да предположим, че този модул е създаден за нас, в случай че сме достатъчно умни, за да разберем как да го използваме.

— Дмитри — Ричард почти викаше, — чул ли си изобщо нещо от това, което двамата с Никол повтаряме месеци наред? Все още продължаваш да се придържаш към тази абсурдна хомоцентрична представа за нашето място във Вселената. Понеже сме доминиращият вид на планетата Земя, ти приемаш, че сме висши същества. Не сме. Сигурно има стотици…