Градината на Рама [bg]

— Господин Диаба, госпожице Епонин, разполагам с подробни сведения за всекиго от вас. Кой ще влезе първи?

Докторът все още притежаваше най-страхотните сини очи в колонията.

— Господин Диаба беше тук преди мен — отвърна Епонин, — така че…

— Винаги предимство на дамите — прекъсна я Амаду. — Дори и в Ню Идън.

Епонин пристъпи в кабинета на доктор Търнър.

— Засега всичко е наред — обърна се към нея докторът, когато останаха насаме. — Вирусът е у теб, но няма никакви признаци за поражение на сърдечните мускули. Не зная причината, но при някои заболяването определено прогресира по-бързо, отколкото при други.

Как е възможно, прекрасни мой лекарю, толкова внимателно да следиш всички показатели за здравословното ми състояние и нито веднъж да не забележиш погледите, които ти хвърлям?

— Ще продължим с терапията за подпомагане на имунната система. Тя няма сериозни странични ефекти и може би все пак донякъде ти помага, щом досега не сме забелязали доказателства за разрушителна активност на вируса… А иначе добре ли си?

Двамата излязоха заедно от стаята. Доктор Търнър отново припомни на Епонин симптомите, които щяха да покажат, ако вирусът е преминал в нов етап на развитие. Докато разговаряха, вратата се отвори и в чакалнята влезе Ели Уейкфийлд-. В първия момент доктор Търнър не забеляза нейното присъствие, но миг по-късно той очевидно се сепна.

— Мога ли да ти помогна, млада госпожице? — запита той.

— Дойдох да питам нещо Епонин — отвърна безразлично Ели. — Ако ви преча, мога да почакам отвън.

Доктор Търнър поклати отрицателно глава, а последните му бележки към Епонин прозвучаха някак разхвърляно. В първия момент тя дори не разбра какво се е случило. Но когато си тръгваше заедно с Ели, видя как докторът се загледа в нейната ученичка. Три години копнях да видя този израз в очите му. Вече си мислех, че не е способен на това. А Ели, Господ да я благослови, изобщо не го забеляза.

Отмина още един дълъг ден. Когато вървеше по пътя от гарата до апартамента си в Хаконе, Епонин се чувстваше безкрайно изтощена. Емоционалното облекчение, което бе изпитала след свалянето на лентата, вече бе отминало. Сега беше леко потисната и същевременно се опитваше да се пребори с ревността си към Ели Уейкфийлд.

Спря се пред апартамента. Широката червена лепенка на вратата предупреждаваше всички, че тук живее носител на РВ-41. Отново изпълнена с благодарност към съдия Мишкин, Епонин я отлепи. Отдолу на вратата остана по-светла ивица. УТРЕ ЩЕ Я БОЯДИСАМ — помисли си тя.

Веднага щом влезе, Епонин се отпусна на един фотьойл и се пресегна за цигара. Докато я палеше, предчувстваше удоволствието. Никога не пуша в училище пред учениците — опита се тя да се оправдае пред себе си. — Не им давам лош пример. Пуша само тук. У дома. Когато съм сама.