Градината на Рама [bg]

Ричард успя да се усмихне.

— Правителството не следва препоръките ми — изрече тихо. — И изобщо не го е грижа за предупреждението на Орела. В инженеринговия отдел дори има хора, които твърдят, че аз самият съм създал холограмата на Орела. Можете ли да си го представите?

— Кенджи ти вярва, скъпи.

— Тогава защо позволява на онези, дето работят с времето, постоянно да покачват мощността на предизвикания отговор? В никакъв случай не може да бъде предсказан дългосрочният ефект от това…

— За какво се безпокоиш, татко? — Ели зададе въпроса си малко по-късно.

— Балансът в газова среда с обема на нашата атмосфера е много сложен процес. Ели, а освен това аз много уважавам извънземните, които проектираха инфраструктурата на Ню Идън. Именно те настояваха въглеродният двуокис и степента на запрашаване да се поддържат под определено ниво. Трябва да им е било известно нещо.

Патрик и Ели приключиха със закуската и се сбогуваха. Няколко минути след като децата излязоха от къщи, Никол заобиколи масата и сложи ръце върху раменете на съпруга си.

— Помниш ли вечерта, когато заедно с Патрик и Ели обсъждахме Алберт Айнщайн?

Ричард сбърчи чело.

— По-късно същата нощ, когато вече бяхме в леглото, аз казах, че откритието на Айнщайн за връзката между материята и енергията е било „ужасяващо“, защото е довело до появата на ядреното оръжие… Помниш ли какво ми отговори?

Ричард поклати глава.

— Ти ми каза, че Айнщайн е бил учен и цял живот се е трудил, търсейки познанието и истината. „Няма ужасно познание, ужасно е само това, което другите човешки същества правят с познанието“ — това бяха твоите думи тогава.

Ричард се усмихна.

— Ти май се опитваш да ме освободиш от отговорността по въпроса с климата?

— Може би — отвърна Никол, като се наведе и го целуна по устата. — Знам, че си сред най-умните, сред най-съзидателните хора, живели някога, и не искам да носиш на плещите си цялата вина на колонията.

Ричард отвърна на целувката й с подчертана жар.

— Ще можем ли да свършим, преди Бенджи да се събуди? — прошепна той. — Днес не е на училище, а снощи си легна късно.

— Може би — отвърна Никол с кокетна усмивка. — Дай да опитаме. Първото ми дело започва едва в десет.

Предметът, който Епонин преподаваше на учениците от горните класове в Централната гимназия, беше простичко назован „Изкуство и литература“. Обхващаше различните аспекти на културата, която колонистите бяха оставили зад себе си (поне временно). В основния си курс Епонин обхващаше многокултурен и най-разнообразен комплект от източници и поощряваше учениците да осъществяват самостоятелни проучвания в която и да е интересуваща ги област. Тя винаги използваше предварително подготвен план и опорни точки, но беше от онези преподаватели, които се съобразяват с интересите на учениците.